Колко ти струва да бъдеш художник?

Човекът с картините е Николай Димчевски-Ника. Художник. Напоследък рисува бухали, но, както ще разберете – той се страхува да не го запомните само с това. Защото един художник не е образът от 5 или 10 картини. Той е всичко, което рисува, и повече.

Онова, което ви трябва да знаете за Димчевски е, че заедно с още няколко художници рисуват в стил - „Балкански хуманизъм”. Не ги питайте какво „значи” това, защото художниците се обясняват само с картини, знаете как е.

Ника, Росен Марковски, Снежана Живкова, Силвия Чанева и Силвия Богоева - всичките балкански хуманисти. Подсказваме ви - стилът е в пастелността, нюансите, които има  само тук, незадължителната фигуралност и най-вече топлината на импровизацията.

Ние няма да питаме Димчевски за стила му на рисуване,  а ще си говорим с него... за пари. И по-точно: колко му струва да бъде художник?

Ето ви икономика на рисуването...

Ти се занимаваш с много неща – музикант си, художник си. Но какво всъщност работиш?

Това е въпрос, на който и аз се опитвам да отговоря. Заради себе си и заради обществото, защото имам чувството, че то ми задава този въпрос. Много хора не вярват, че да седиш  и да рисуваш вкъщи е работа, но това е така и тя е работа като всяка друга, и то даже на пълен работен ден. Даже нещо повече, художникът няма почивен ден! Защото, когато рисуваш ти си зает изцяло с рисуването – седиш, мислиш и рисуваш. И аз започвам да мисля, че това работя, че рисуването е моята работа.

Работа си е! Обаче от работата се изкарват пари, а от рисуването в България изкарват ли се пари?

Напоследък се случва да продавам неща и то доста добре. И това се случи в точния момент. Защото аз съм работил много неща. Последно работех като барман и това лято реших да спра с този си занаят, да се отдам на това, което обичам, а именно да рисувам. Продажбите на няколко мои картини съвпаднаха с това ми решение.Докато бях барман също рисувах, но не му отдавах голямо значение. Но в един момент си казах- „Аз рисувам и искам да показвам и продава това, което рисувам“. Хубавото в случая беше, че имаше интерес и то от различни места. Хора, които се прибираха за три дни в България ми се обаждаха да им продам моя картина.

Колко струва най-скъпо продадената ти картина ?

700 лева.

А коя е най-скъпо оценената от теб ?           

Ами цени от 1400-1500 лева.

А минималната?

Сега правя едни малки дъски, малък формат на дърво и тях ги продавам за 70-80 лв.

Можеш ли да се издържаш от продажбата на картините?

Имам чувството, че мога да отговоря положително с „да“, въпреки че се изкушавам да залитна и в другата крайност като типичен българин. Но, въпреки всичко продажбите се случват и аз живея от тях. Те се случват по странен начин, но се случват. От друга страна, е много трудно, защото от тези пари трябва да заделям за скъпите художнически материали като бои, платна, четки.

Да направим едно просто изчисление! Колко ти струва да работиш? Каква е инвестицията да си художник?

За да можеш да рисуваш не ти трябват само материали, трябва ти и място, където да можеш да го правиш. Това място трябва да бъде отоплено, осветено и прочие. Рисуването излиза по-скъпо от едно обикновено живеене. Скъпо удоволствие е да рисуваш. А според елементарните сметки ти трябват около 2000 лева на месец, за да можеш да работиш нормално. Да продадеш картини за 2000 лева на месец е трудно, дори невъзможно! Даже утвърдени художници в България не продават картини всеки месец, пък аз ли?

Тогава как се издържаш? Защото логиката показва, че си на минус. Инвестираш, но инвестицията ти не се връща. Принуждаваш ли се да работиш и друго?

Не съм принуден. Навремето живеех с идеята, че искам да се занимавам с рисуване, обаче знаех, че това не може да ме издържа. Започнах да ходя по интервюта за работа. Но гледах да са с по-свободен режим, защото исках и да рисувам. Впоследствие, започнах да работя какво ли не. В момента не вярвам, че бих си причинил това отново. Да седя и да се моля едва ли не за работа, за да ми плащат жълти стотинки. Предпочитам да рисувам цял месец и да продам една картина, резултатът ще е същият.

 Да, ти можеш да рисуваш, но не винаги продаваш, а сметките си идват всеки месец. Как го правиш това, всеки месец да се справяш само с рисуването ?

Художниците са магьосници! Но последният месец не ми стигаха 200 лева да си изплатя наема, а крайният срок беше след 2 дни. Точно в такъв момент човек може да изпадне в паника и да започне да звъни за заеми, но аз си казах, че картините са ми тук, мога да ги продам и това би ми помогнало. В този момент един приятел ми писа, че имал нужда от подарък, защото бил на рожден ден и ми предложи точната сума. Това не е измислица, а самата истина. Всичко се случва, стига да вярваш ! Аз вярвам в работата си и тя ми се отблагодарява!

Може ли според теб художник да стане богат в България?

Може, но трябва да направи доста неща, на които аз не съм привърженик. Трябва да е скандален, да спре да бъде художник и да стане обществена личност, играеща със силните на деня и самоцелно търсещ скандал. Аз не бих го направил, искам да изследвам това, което ми се случва и просто да се отдам на рисуването.

Можеш да се продаваш добре, да успееш и да забогатееш, светът е отворен, но това не става с оплакване и мързел. Има онлайн галерии и ти живеейки, и работейки в България можеш да продаваш картините си из целия свят. Стига да искаш!

Ти имал ли си чуждестранни клиенти ?

Аз отскоро се включих в тази галерия за онлайн продажби, но да, продадоха ми се няколко неща.

Трябва ли един художник сам да търси начин да се реализира или му трябва агент?

Не, не трябва! Светът обаче е такъв, че човек трябва да може да прави много неща едновременно, за да успее. Ако си просто един добър живописец, това не значи, че ще стигнеш до хората изобщо. Трябва да си компютърно грамотен, трябва да си уеб дизайнер - да си създадеш сайт, за да можеш да се рекламираш, да си добър мениджър, за да мислиш как да рекламираш. В днешно време художникът трябва да е много неща. Тази роля на агента в момента тук я няма.

В Америка една успешна галерия взима 70% от продажбите, 30% взима авторът. А тук е обратното. Но ти веднъж влезеш ли в тази галерия в САЩ - тя ти гарантира продажбите. Докато тук не е така, тук никой не ти гарантира нищо. Днешните галеристи седят зад едно бюро и чакат някой да влезе и да поиска да купи нещо, а не става така. Те не създават публика, не я възпитават и съответно не я търсят. Галеристите в България са в ролята на продавачи в „магазинче за картини“. А не трябва да е така!

В последно време рисуваш много бухали. Те имат ли предистория, символика?

Предистория - има, но философия - няма. Аз бягам от философската насоченост в изобразителното изкуство. Бухалът е символ на мъдрост, но не това искам да кажа аз. Просто се влюбих в тази птица и се заиграх с нея в изкуството, което правя.

Но се притеснявам, че хората ще си  изградят някакъв стереотип за мен и ще си казват - „Ето го този, който рисува бухали.„ Има теми, които те обсебват. Превземат цялата ти същност, минават през теб, докато не се изчерпаш.

Можеш ли да обясниш този феномен, когато художникът рисува - попада в друг свят, забравя за всичко около себе си, но се изразява чрез картините... Какво се случва с теб, когато рисуваш ?

Това състояние не може да се дефинира с една дума. То ти е нужно, за да можеш да рисуваш, но, ако си го достигнал веднъж искаш да ти се случва пак и пак. Защото тогава започваш наистина да харесваш работите си. Оценяваш това, което правиш, а не резултата. Започваш да го търсиш това състояние. Въпросът е, че то не може да бъде насилено, защото си идва само. Но не можеш и само да чакаш. Единственото, което можеш да направиш е да му създадеш път, по който то да дойде. Започваш да се научаваш кога то идва.

Кога то идва?

Правиш неща, които те удовлетворяват вътрешно. Не гледаш лошите новини, защото те ти променят деня и мисленето и ти няма откъде да черпиш вдъхновение. В същото време ти се чувстваш зле, но не знаеш от какво точно...

Можеш ли да кажеш нещо важно, което ти предстои, нещо важно за теб?

На мен ми се случват доста важни неща. Имахме доста изложби.

Художникът има нужда от провокация за да рисува, защото, ако си седи сам в ателието нещата не се получават.

Но откривам ново ателие, това е достатъчна новина !