Заплахата: етнически конфликт

„Ако от нещо ме е страх, това е етнически конфликт. Нито ме е страх от олигарсите, нито от престъпниците. Но истински ме е страх от етническо напрежение и етнически конфликт”.

Това заяви премиерът Бойко Борисов на Националното съвещание на партия ГЕРБ в Пловдив, и след това добави – „Отношенията ни с ДПС са такива, каквито са и с БСП. Поддържаме нормален диалог с тях, за да работим и на национално, и на европейско ниво по приоритетите на България, например за Шенген. Никой няма да запомни Радан, Валери Симеонов или Каракачанов, ако стане етнически конфликт. Тогава ще дойде Си Ен Ен и ще кажат „правителството на генерал Борисов го направи”, заяви още Борисов на форума на партията.

Дни преди това знаменателно свое изказване министър-председателят беше още по-конкретен в изказване от трибуната на Народното събрание. На Лютви Местан той каза – „тръгнат ли да преминават тази линия на толерантност, аз няма да бъда в управление, аз няма да оставя да се наредят 50 000 души пред някоя джамия, а ние да се чудим как да ви върнем в парламента.”

 Странно. Обикновено Волен Сидеров и Атака са обичайните заподозрени щом се заговори за етнически конфликт или сблъсък. Направо си е обидно да ги пропуснеш, щом става дума за нещо подобно. От друга страна, е странно и защо точно към ДПС отправя своите думи Борисов. Те нали бяха гаранти на етническия мир, според видния наш философ и хидроинженер Ахмед Доган? Да не е изтекла гаранцията на стоката, която толкова успешно продават на политическия ни пазар вече повече от четвърт век? Пък и като цяло уж не бяха нито етническа, камо ли пък религиозна партия (според решение на „българския” Конституционен съд), а пък виждаме как в кошмарите на министър-председателя едни 50 000 души вече са се наредили пред една джамия и чакат да им раздават автомати.

Но странностите не свършват дотук. Въпреки разпоредбите на българската конституция, у нас етническите и религиозните партии, дето уж са забранени, вече почнаха направо да се прескачат една друга.

Освен това през почти всичките от последните 26 години етнически партии са участвали в управлението - било турски, били цигански. Дори и Иван Костов, прославил се като терминаторът на ДПС в края на 20 век, направи отделна турска партия, НДПС (с лидер Гюнер Тахир), която инкорпорира в управлението си. Дори и в момента е така - коалиционен партньор на страхуващия се от етнически конфликт Борисов е турската партия НПСД.

За да е пълен парадоксът, едва ли ще изненадам някого, когато кажа, че етническият конфликт у нас отдавна е в ход.

Само че той не е с тези, които лидерът на ГЕРБ чака да се наредят пред джамиите, а с тези, които съвсем съзнателно всеки ден убиват, грабят, изнасилват, похищават, тероризират и унищожават българите.

Сещате се за кого говоря, нали? За циганите.

И тук нещата си идват на мястото. Циганите си имат един катун партии, но нито една от тях не е толкова влиятелна и опасна като ДПС. Ако имаха и тя беше с биографията на турското движение, безспорно най-деструктивният и антибългарски фактор в българската политика от 1989 г. насам, тя щеше да е много по-яростно атакувана от турската си колежка. Просто, защото за разлика от циганите, които не са част от нашата цивилизация, с тюркоезичните ни сънародници ние нямаме проблеми - и като колеги, и като съседи, и като приятели. С тях проблемите идват от създадената от Турция партия, която упорито се опитва да ги откъсне от българската нация и да ги отчужди от нас, останалите българи.

С циганите, както е добре известно, ситуацията е диаметрално противоположна. Но тъй като те нямат своя голяма партия, не е удобно някакси да бъдат нападани ей така, на ангро. Не е реформаторско, още по-малко пък евроатлантическо.

Сал един Петър Москов се изтърва да каже това, което мисли, и то веднъж, и целокупната грантаджийска дружинка от соросоидни толерасти се разчекна от усърдие да го плюе.

Реформаторският блок изненадващо за мнозина превърна анти-ДПС говоренето в своя отличителна черта, но това е много логична постъпка. Най-лесният отговор на въпроса защо управляват с ГЕРБ, след като цяла година обясняваха как няма да го правят, е - за да спрем ДПС. Бързо, лесно и малоумно. Защото повечето кадри на ДПС в министерствата и по места си стоят непокътнати, а и, защото избирателите на блока гласуваха не само за това, а за много повече - реформи, нов морал в политиката, професионализъм и експертност.

А всичкото това някакси не се случва все още. Що се отнася до т. нар. Патриотичен фронт, там трагедията е още по-голяма. Формацията участва в управлението, има свои зам.-министри и зам.-областни управители, обаче от време на време получава шизофренични пристъпи и почва да се държи като опозиция.

Наложително е от всяка гледна точка - и от политическа, и от помиярска. Защото избирателите, както и тези на РБ, са гласували за конкретни действия на тази коалиция, която, апропо, също като реформаторите се кълнеше, че за нищо на света няма да се коалира с ГЕРБ. И после тихо и кротко пристана в скута на Борисов.

В такива моменти за придобилия популярност вече като Паричен фонд субект остава само кое? Ами естествено анти-ДПС говоренето. И то, колкото се може по-яростно и слюноотделящо.

Разбира се, за разлика от РБ, т. нар. „патриоти” нямат скрупули в говоренето срещу циганите и редовно предизвикват скандали и по тази тема. Само че все повече техни избиратели си задават въпроса защо, след като управляват държавата, само говорят, а нищо не правят по темата за циганската престъпност?

Като резултат, всичко това идва като подарък за ДПС. Обиграната етнополитическа мафия умело успява да превърне и представи заплахите срещу себе си в заплаха за цялата тюркоезична общност и така сплотява електората си. С драматичния си апел народният артист Б. Борисов допълнително подгря обстановката, като включи даже Си Ен Ен в отразяване на „страховете” си. Защо точно американската телевизия, а не Евронюз, Дойче веле или Би Би Си, е повече от очевидно. Все пак, ние сме американска колония и е редно точно от медиите на метрополията да се страхува локалният български гаулайтер.

А междувременно, докато единият се страхува от етнически конфликт, който вече върви, докато другите театрално се обиждат по медиите, но реално не правят нищо друго, докато третите доволно потриват ръце заради глупостта на останалите, това, което наричаме българска държава, продължава да умира.

И без мащабен етнически конфликт всяка година намаляваме с почти 60 000 души, официално. Неофициално, като сложим и емигрантите, намалението е от 100 000 души годишно.

Да сте чули някой от скотоложците, управляващи държавата от четворната или петорната (и аз не знам колко точно е вече броят на метастазите в управляващото мнозинство) коалиция да говори за това? И аз не съм чул.

Миналата седмица бившият министър-председател Иван Костов в свое телевизионно участие пожела един ден да пишело за него в учебниците по история, че бил реформатор.

По-скоро ще бъде включен в раздела за циганската престъпност, но това е друга тема.

Важното е, че докато всички тези хора се занимаваха и продължават да се занимават с ограбването на страната ни, вторачени в собственото си обогатяване, превърнаха България в скотобойна.

Днес единият искал да го запомнят като реформатор, другият пък не искал да го помнят като причинител на етнически конфликти. А истината е, че всички те ще бъдат запомнени като унищожителите на съвременна България.