В памет на...

Вероника - едно  младо и красиво момиче си отиде по особено жесток начин от този свят. Посечена с тесла, убита и захвърлена на дъното на река Янтра.

Това се случи преди две седмици.Точно за две седмици обществото, медиите и държавата забравихме за Вероника. Вече не е '”топ новина'”.

По новините не говорят за нея. Медиите буквално изцедиха публично болката на близките и семейството й. Възползваха сe от трагедията, за да получат желаните кадри на опечалените, плачещи родители. И толкова - свършиха си работата.

Обществото преди седмица искаше смъртна присъда, сега вече не помни за какво... Държавата сложи едни лампи и си изми ръцете. От МВР хванаха убиеца /уж?/ и за тях случаят приключи.

Две седмици. За толкова се забравя човешкият живот в България. Ако имате късмет и медиите са благосклонни.

Амнезия. Така можем да диагностицираме обществото ни, наред с всичките инситуции и медии. Общество, което бърза да забрави. Ние,забравяме точно, когато повече от всякога трябва да помним. Когато дойде време за ”справедливост” - никой не помни кому е нужна тя. На дневен ред са други проблеми. Какво ще ядем. Какво ще пием. Какво ще дават по телевизията. На дневен ред е всичко друго, само не и, че едни хора, едни родители, загубили децата си някъде в тази страна се нуждаят от подкрепа. От справедливост. От отмъщение дори за пролятата кръв.

Днес ще ви се наложи да излезете за малко от перманентната амнезия. За да си спомним за част от онези здрави, талантливи и красиви млади хора, които вече не са сред живите. Бяха убити. Убити от едно общество, на което НЕ му пука. А убийците им - спокойно. Те са живи и здрави. На свобода дебнат следващите си жертви или излежават мижавите си присъди на топло в затвора.

Този текст е в памет на...

Боби Райнов. 25-годишното момче беше убито през 2010 година при разправия в района между кварталите „Факултета” и „Овча купел”. Тогава се твърдеше, че нападателите на Райнов са били голяма група роми. Цели 4 години по-късно съдът осъди на 20 години затвор Траян Георгиев, Трайко Филипов и Здравко Симеонов.

Яна Кръстева. 28 годишната Яна е намерена мъртва в Борисовата градина през 2011 година. Според съдебномедицинската експертиза е била удряна и душена многократно преди да издъхне. На 20 октомври миналата година,3 години след смъртта на Яна,  Николай Русинов- Чеци получава доживотна присъда.

Хюлия Маджар. Убита през януари 2014.Тялото на 24-годишното момиче е намерено изоставено при лозя по стария път Варна-Девня край магистрала „Хемус”. Според заключението на съдебномедицинската експертиза смъртта е настъпила вследствие на нанесени множество удари с тежък предмет с тъп ръб в областта на главата и последвала силна кръвозагуба. Година след смъртта на Хюлия, осъден все още няма.

Мария Златанова. 30 годишната жена е убита през 2012.Мария е наръгана няколко пъти с нож в сърцето, докато седяла в колата на приятеля си. За извършител е обвинен  Михаил Манешки, осъден на 25 години затвор за предумишлено убийство.

Петя Тодорова.20-годишното бременно момиче е открито мъртво в бетонна шахта в София през 2013. Причина за смъртта е тежка черепно-мозъчна травма. Задържаните са 19-годишният приятел на Петя - Емил и негов познат - 24-годишният Михаил. Нито един от двамата задържани не е заявил, че съжалява за извършеното престъпление. Емил е осъден  на 30 години, а съучастникът - Михаил на 20, след като е направил самопризнания.

Стоян Балтов. През 2008 пред дискотека '”Амнезия'” е убит 20-годишния студент Стоян. Според съдебно-медицинска експертиза в областта на главата и шията са установени множество кръвонасядания на меките тъкани и увреждане на мозъчната тъкан, както и кръвоизливи на мозъчните обвивки. Причина за тях са множество удари с различни части на обувки. За умишлено убийство са обвинени Александър Данаилов, Вили Георгиев и Светлозар Стоилов .След 5 години в търсене на правосъдие, съдът ги осъжда на по 18 години затвор. Двама от обвиняемите изчезват.

Христо Миланов. През 2009 22 годишният Христо е прободен с нож на пътя в близост до Нови Хан от Димитър Лазаров - уж негов приятел. След самопризнанието, което убиецът прави по съвет на защитата си, делото протича по съкратената процедура и той получава от Софийския окръжен съд сравнително малка присъда - 12 години. Апелативният съд по-късно решава, че той заслужава да лежи доживот, но условията на съкратеното следствие му отрежда 20 години.

Михаил Стоянов. През 2008 25-годишният студент е пребит до смърт в Борисовата градина от група момчета. В продължение на две години няма задържани по случая, но през юни 2010 полицията задържа двама заподозрени — Радослав Кирчев (по това време на 19 г.) и Александър Георгиев (по това време на 20 г.). Пред разследващите задържаните заявяват, че са участвали в група от петима, която е „прочиствала“ парка от хомосексуалисти. Към момента продължават да се водят дела.

Сестрите Белнейски. Христина и Росица са намерени мъртви през 2006. Обезобразените им тела бяха открити от овчар в местността „Грамадите” между Пещера и Брацигово. Разследващите търсиха убиеца около две години безрезултатно. В края на 2008 година експертите откриха следи от Лазар Колев под ноктите на Росица и във вагината на Христина. Съдът осъжда на доживотен живот Лазар Колев, но и до днес истината за убийството на двете сестрите остава неясна.

Това са само малка част от погубените животи. Няма „черна статистика'” на всички жертви...

Виждате - след години на „гонене” убийците получават „лишаване от свобода”.

Питам - какво значи това? Същото ли е като да те лишат от живот?

В какво се състои лишението на един УБИЕЦ? Отнел хладнокръвно и напълно целенасочено човешки живот? В смешните присъди? В топлата килия? В подсигурената храна? В редовните свиждания? В това, че няма затворник без GSM?

Така живеят убийците у нас. Ако ги хванат, разбира се. А техните жертви- те са на метри под земята, защото не случиха на... държава, която поне да се опита да ги защити. Нито на общество, което да ги помни и да се опита да промени статуквото.

Чудя се, не заслужават ли тези убийци вместо топла вечеря смъртно наказание? Защо ги вкарват на толпо, на сигурно, защо така извратено ги „лишават” от свещената свобода? Минути за мълчание, нали?

Да...България не пази децата си, не пази бъдещето си. То бива бито, ритано, пробождано ...докато спре да диша.

Утре може да е вашето дете (да не дава Господ). Но ... и тогава ли ще се примирите? С присъдите, с убийците, с трагедията ...

Лека им пръст на всички прекрасни момчета и момичета, които станаха жертва на собствената си държава.

Лека й пръст и на държавата.Тя отдавна е мъртва и изгнила отвътре, а народът с трайна амнезия.... непоправимо е.