Албена Вулева: не се опитвайте да ми запушите устата!

Албена Вулева: не се опитвайте да ми запушите устата!
22-03-2015г.
100
Албена Вулева

По принцип никога не влизам в частни дебати, диспути и кореспонденции със зрители, читатели и друг вид моя аудитория или потребители на труда ми... Случаят обаче, се явява такова ярко доказателство за правотата на тезите ми, че просто не мога да се сдържа...

По повод прословутия мой текст за расизма и неговото частично сваляне от сайта  „Лентата”, от редакцията са били така добри да предоставят на само една своя читателка право на отговор. Него (правото на отговор) можете да прочетете на сайта.

(бел.ред – http://www.lentata.com/page_6886.html)

А, аз ще ви направя показно как не се пикае срещу вятъра...

Изразеното от мен твърдение, в сваления текст, че не всички се раждаме равни по интелект, а и не само е доказано с така нареченото „право на отговор” на случайната, редова, една от многото читателки на сайта Лентата. Но за интелекта на финала, тъй като е на изчезване.

Същото (правото на отговор) се явява и доказателство, за това, че наличието на елемента „черен” или още „цветен” се експлоатира в ущърб на бялата раса! Ползва се за трамплин да се скача по главата на белите. Ежесекундно е употребяван, като средство на тормоз, потисничество, всяване на чувство на страх и притеснение, вменяване на вина и най-опасното - за незабележимо и безнаказано отправяне на обиди, оскърбления и унижения към белите, замаскирани под сълзливи, сополиви и фалшиви имитации на накърнени „черни” чувства!

Та, нима тази читателка не получи „право на отговор”, на каквото имат право само лично засегнатите, а тя не се явява такава, защото дори не спада към коментираните в сваления текст раси, само, защото има деца полу-негърчета?! Защо, питам аз редакцията не предостави право на отговор на всички останали възмутени граждани от всички други мои текстове, а дори и от въпросния, а правото получи само тази, майката на полу-негърчета?!

Ще ви кажа защо - защото другите не държат така ценния, вездесъщ „черен” коз в ръка. Злоупотреба с право имаме налице, дами и господа!

И като предупреждавам, че една щекотлива тематика се използва за трупане на дивиденти, рев, слава и куп други облаги - доказателствата не закъсняват и ми идват сами на крака. Откъде накъде и с кое право в повече, точно тази читателка ще има правото на отговор?!  

С какво тя е в повече от майките, които нямат деца полу-негърчета и черни съпрузи?! Защо отново се изправяме пред облагодетелстване на основа раса?! Не е ли това, само по себе си дискриминация на белите хора?! 

Защо никой друг досега не получи правото си на отговор, а само тази майка на тъмнокожи дечица?! Защо пак раздаваме свърх права и се поддаваме на провокациите на евтиния „черен” трик?!

Виждате ли до какво водят воплите ви за равенство на расите?! Равенство няма да има. Винаги една раса ще се покатери върху главите ви и това няма да бъде вашата, бялата, защото белите трябва да мълчат и да правят път на цветните.

Ето това е равенството на расите в практическото си приложение. Равни, ама малко по-равни от вас винаги ще са цветнокожите.

Можете да ревете за права, но само, ако не сте бял! Насладете се на крайния резултат. Сега го виждате в миниатюрата на частния казус, но скоро това ще е  масовата практика. 

Всеки бял ще мълчи и ще трепери да изрази мнение и позиция, ще се бои да си каже къде го боли, докато всеки, стиснал нещо „цветно” в ръка ще има безапелационното право да ви обижда, оскърбява и накърнява вашите права, вашите чест и достоинство, тайно или дори явно и публично, надявайки се, че това престъпление ще се скрие зад елемента „цветно”. Ще се надява, че ще се уплашите от термина „дискриминация” и ще мълчите, и няма да се усетите, как незабелязано сте станали жертва на престъпна дейност, на своеволия, на наглост и потъпкване, всичкото базирано и здраво настъпило върху тънката струна – „расизъм”. Не и при мен, обаче! При мен тази струна не свири. Аз виждам всичко, не мълча никога. Кой ви каза, че, ако сте се допрели до „цветното” в нечия кожа ще се ползвате с някакви благини в повече?! Или, че нещо ще ви се размине заради шаренията? Някой ще ви мълчи, защото сте рода на негърче или някои закони няма да действат спрямо вас, както не действат спрямо циганите?

Ами, ако колелото на правораздването, все пак може да бъде накарано да се върти и равномерно? Родена ли сте, вие-„отговарящата” (от свое име, ама за чужди чувства) с равно по количество и качество интелект, с тези които осъзнават това, че сте се вкопчила в изтъркания образ на Хитлер, за да манипулирате общественото мнение и да подменяте съдържанието на казаното от мен!? Достатъчно интелект ли ви е даден по природа, за да видите, колко прозрачно е това, което така неумело се опитахте да направите?

Айде сега, по-подробно за интелекта!

С кой акъл ще говориш, че си лично засегнат от нечие изразено мнение, касещо въпроси „по принцип” и „изобщо”, а не теб конкретно и в същото време ще употребиш в жалейката си, лично и конкретно, спрямо поименно назовано лице определения и квалификации, като:

1. „популярни лица (макар и обезобразени от интервенции,.."- да наречеш някого публично с обезобразено лице, дава основания на засегнатия да заведе частна жалба за обида - престъпление от частен характер по Наказателния Кодекс на РБ.

2." „журналисти" като Албена Вулева. "-да поставиш в кавички професията ми, с която си изкарвам прехраната над 20 години, и с която съм известна в обществото също би могло да се изтълкува, като обидно от българския съд...

3."защото нейният пасквил"- обидна квалификация към труда ми, с който си изкарвам прехраната над 20 години...Трябва ли да напомням, че обидата е престъпление от частен характер според Наказателния Кодекс на РБ?

4. "комплексиран и много самотен, тъжен и озлобен човек"...WTF?!

Ще спра с изброяването на обидните квалификации дотук - отегчих се. Има и още, разбира се. Да видим, по-добре правната страна на въпроса. Там е къде-къде по-любопитно...

Чл. 146. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 21 от 2000 г.) Който каже или извърши нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от хиляда до три хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание.

 И квалифицираният състав на правната норма, предвиждащ по-тежко наказание:

Чл. 148. (1) (Изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., бр. 10 от 1993 г., бр. 21 от 2000 г.) За обида:

1. нанесена публично; наказанието е глоба от три хиляди до десет хиляди лева и обществено порицание.

Извадката е от Наказателния Кодекс на Република България.

Както казах, по интелект не се раждаме равни.

А, такъв е бил така необходим при написването на това безпричинно и в излишно облагодетелстване на основа раса, предоставено „право на отговор”, за да бе избегнала авторката му осъществяването на квалифицирания състав на престъплението от частен характер -  „обида”...

Пред закона всички са равни - и черни, и бели, и меланж...Нали така искате? Дано сте готови и за последствията от това, което сами си пожелавате. Защото и циганите желаят социални помощи, но не и да отговарят за дребните си кражбици...

Отново повтарям -не се опитвайте да ми запушите устата. Насрани са ви гащите!

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.