КЪРМЕНЕ ПРИ БЕЗЗЪБИТЕ ОБЩЕСТВА В СЕНИЛНА ВЪЗРАСТ

http://kinematograf.bg/sivo-i-sivo-film

Кой определя темите на обществото? Помислете малко и вижте горното филмче. Гениално е.

Имаше две теми за един месец. Едната тема беше Вероника. Другата тема беше Деница. Едната беше убита без време. Другата кърмеше и всичко й беше наред. Обаче нашето общество избра да се заглавичква с провокацията на Деница. Защо? Защо, майка ви стара?! Нормално е да ви хем боли, хем сърби – но защо цялата енергия на обществото се насочва към сърбежа, не към болката?! Защо?

Когато един пациент е терминален, като нашата нация, нито докторите, нито околните, нито самият пациент осъзнава и иска да говори за своята терминалност. За своята обреченост. Затова докторите много се шегуват. Шегите на докторите означават, че ще умреш. Така и шегите за жизнерадостното кърмене са смъртоносни. Защото кърменето не е тема.

Тема е онова, което поставя въпроси и проблеми за решаване. Ето ви проблема Вероника. Тя беше убита на улицата. От този проблем изскачат жестоки въпроси и сред тях няма малки и големи въпроси:

1.      Как така няма осветление – какво прави кметът, от коя партия е?

2.      Защо убиецът на Вероника е на свобода?

3.      Какво прави съдията му, предишният?

4.      Ще продължава ли да съди?

5.      Какво правим с рецидивистите? Кой ги поема след излизането им от затвора?

6.      Какво прави работодателят на убиеца на Вероника, последният, ако го има?

7.      Какво правят социалните служби – убиецът виси във вакуума на обществото, той е човек без регистрация, без лице – докато не убие.

8.      Как може убиецът да е толкова тъп – да отиде и да тегли пари от картата на момичето, което е убил?! Смейте се, но, ако обществото работеше щеше да намери училището и учителя на убиеца и да му каже – ти си възпитал животно. Спри да преподаваш. Млъкни. Със своето действие и бездействие създаваш животни, не общество.

9.      Къде е църквата при един такъв случай? Има ли ресурс тя да поема и презъвпитава, след като държавата не може и не иска?

Може и още да се пита. Но ето ви проблема с Деница, която иска да кърми на обществено място, неговите въпроси:

1.      Може ли Деница да кърми на обществено място или на Черни връх?

Отговор : Може. Това, което не е забранено, е разрешено. Край.

Защо нашето общество ме трови цял месец с въпроси, които не искам да чувам, с мнения, които ми надуха главата? Защото е беззъбо. И, защото за пореден път провокацията идва от Български Хезинкски комитет, който няма НИКАКВО отношение към реалните проблеми на тази страна. Той създава пиарски теми, които няма да ни помогнат да живеем по-добре. Съвсем явно и самоцелно истинските теми се неглижират. Съвсем явно и самоцелно се толерира палиативното. Защото, Кънев, проблемът на нацията не е кърменето, предателю на смисъла, а проблемът на нацията е демографията. И проблемът на нацията сте вие, защото съдите опонентите си, които не мислят като вас.

Защото резултатът от обществения дебат е следният – да, може да кърмите в мола. Но можете и да бъдете убити навсякъде. Трябва да сме много тъпи, за да приемем този резултат.

Ние сме беззъбо общество и искаме да ни накърмят. Така спомена за топлотата на гърдата и детството се връща. Но, ако сме честни и имаме огледало пред себе си ще разберем, че сме беззъби не, защото растем, а защото умираме. Така ние накърмихме с биберонен смисъл една сенилна нация, която не се ражда, но пък се третира като изключително кърмеща.

Това е подло.