FACEBOOK ПОКОЛЕНИЕТО...

Събуждам се и си мисля какво ли става в социалните мрежи, хващам телефона и започвам да се ровя. Толкова ли е обсебващо се питам. Това ли трябва да е първата ни мисъл?

Аз не съм от това поколение, за което мобилният Интернет е начин на живот. Матрицата дотолкова ги е ангажирала, че те са като зомбирани.

Профил в социална мрежа – че кой вече няма такъв?! Наблюдавам, че напоследък е модерно  да се създават профили в социалните мрежи и на деца, които са на крехка възраст, дори под десетгодишна възраст. 

Очевидно е, че социалните мрежи се превръщат в изключително силно оръжие, те се използват като средство за масова и целенасочена манипулация. Манипулация, която „вкарва“ в рамки подрастващото поколение, която спомага за оглупяването на вече порасналите, а навярно не дотам…

Растящите днес са ниско интелигентни, не се стараят да четат книги, нито непреходна и доказана във времето със стойността си, литература. Общуването им се ограничава само в мрежата и шльокавицата е изместила българския като език на кореспонденция.

Аз съм на 25 години и се чувствам стар на фона на модерното време, новите технологии, разкрепостените тенденции в online общуването. Наскоро си купих smart phone, но като се замисля, тази луксозна техника не ми е нужна. Общуването, на което са се радвали нашите баби и дядовци, нашите родители, което е било директно, непренудено, спонтанно и искрено, не би могло да се замени с нито една модерна емотиконка, която краси социалните мрежи.

Младите днес предпочитат да прикриват своята личност, зад маските в социалния профил. Те предпочитат да създават стена между тях и външния свят, защото по този начин се чувстват сигурни. Снимките в профила много често не показват истинското лице, а мираж, зад който се крият изплашени деца, които се страхуват да разкрият проблемите на 13-годишната възраст, защото желаят да се харесат, желаят да пораснат за ден…

Но ние имаме силата да се променим! Ние все още помним телефоните с шайби. Спомняме си как викахме другарите си под терасата, за да играем в двора на училището. Игрите бяха традиционни: народна топка, стражари и апаши, криеница. А днес играят на: Farmville, Angry birds. До какво ще доведе тази online генерация? Въпросът остава отворен …

Аз съм връстник на еволюцията на технологиите. Помня първия компютър на мой връстник и как всички му ходехме на гости и се радвахме, когато ни позволяваше да играем с него. Помня и първите мобилни телефони. Бяха като големи тухли. През смях и умиление си спомням как моя съученичка направи опит да ме убие с подобен телефон, ха- ха. Ето това се казва истинска забава! Искрена, непринудена, която те кара да се смееш от сърце!

Надявам се силно да не стана съвременник на нация с подменен морал и ценностна система, наследена от социалните мрежи.

Мисля, че основен фактор в опазването на ценности, които не са вградени в операционната система на модерен лаптоп, са именно родителите на подрастващите. Тяхна е ролята да ги възпитават, да контролират профилите в мрежата.

Родителите са длъжни да дават пример на своите деца. Нима трябва да очаквам от родител, който ъпдейтва профила си във facebook пред 14-годишното си момиче, да възпита у него непреходни ценности.

Родителите днес сякаш твърде много се подведоха от лъскавата техника. Като коледен подарък детето получава страхотен лаптоп, а таткото е получавал книга, когато някога е бил на същата възраст.

Родителите на децата сякаш сами се впуснаха да се радват на техниката, а аз очаквам да опазват по-добре от нея децата си. Навярно трябва да създадем учители за родители? Е, животът и времето са най-професионалните учители.

Силно се надявам младите бащи и майки по-често да се разхождат с децата си в парка, отколкото в мола. Силно се надявам да подаряват за Коледа книга или незабравима екскурзия, а не поредния компютър, плейстейшън, смартфон.

Силно се надявам енергията на модерното време да не завладява така самите родители, за да могат те да не дават подобен пример и на своите деца, защото тези деца са нашето бъдеще и нашата нация. Макар и клиширано – децата са младите, а младостта е началото.

Какво начало ще изберем ние, обаче – на новите нехнологии или на човешките устои?

Автори: Стоян Каварджиев и Симона Господинова