Къде е златото на България?

В училище ни учат, че България има ограничени енергийни и минерални ресурси, поради което икономиката ни е бедна и зависима от чуждите. Оказва се, обаче, че написаното в учебниците по география е една тлъста лъжа...

В България има солидни находища на злато – според американски спътници под Пирин и Родопите има злато на стойност над 1 триолион долара.

У нас се добиват и редки минерали като селен, телур, галий, антимон, бисмут, никел, кадмий, талий, индий, паладий, платина и дори германий, който е по-скъп от златото. Но въпреки внушителното количесто природни богатства, които имаме, не печелим нищо от тях. Защо?

 От години националните ни богатства се разграбват най-безсрамно от чуждестранни фирми-концесионери. През 2007 година, правителсвото на Станишев сключва договор с тях, според който концесионната такса за златото, изнасяно от България, е едва 1,5%, а останалите ценни метали концесионерите присвояват, без да заплащат абсолютно никаква такса. Така концесиите ощетяват държавата ни с около 2 млрд. лева годишно, макар находищата да са на нашата територия и на ни принадлежат по право.

Подземните богатства са държавна собственост и според чл. 16 от Конституцията трябва да се управляват в интерес на обществото.

Чл. 18.  От Конституцията на Република България

(1) Подземните богатства, крайбрежната плажна ивица, републиканските пътища, както и водите, горите и парковете с национално значение, природните и археологическите резервати, определени със закон, са изключителна държавна собственост.

(6) Държавните имоти се стопанисват и управляват в интерес на гражданите и на обществото.

У нас има цели 322 места за ситене на разсипно самородно злато, но парите от него не влизат в джоба на българина, а в банковата сметка на канадската компания „Дънди“. Според проф. Вълко Гергелчев  златните находища на Челопеч, обработвани от фирмата „Дънди Прешъс Металс“, действително  съдържат над 1 млрд. тона злато. По данни от първия геоложки доклад на Комитета по геология от 1967 г. запасите на България са оценени на 1, 100 млрд. тона. През 1977 г. по неизвестни причини те са коригирани на 57 млн. тона. Гергелчев твърди, че действителните залежи на стратегическите ресурси от благородни метали умишлено се крият и затова прогнозата за очакваното количество злато е така драстично намалено. Същото занижаване се случва и днес.

Константин Дичев, член на Гражданско движение за борба с организираната политическа престъпност, твърди, че не само Челопеч, но и други комбинати, като Асарел-Медет, Елаците и комбината Пирдоп са приватизирани и по-късно „подарени“ на нови собственици чрез договори, ограбващи страната. Използва думата „подарени“, защото собствениците са избрани без конкурс и без търг, а от смяната на сделките България не печели нищо... 

За капак на всичко, престъпните концесионни договори са засекретени за обществеността, въпреки че я засягат пряко - е твърдението на поддръжниците на теорията за златната мафия.

В търсене на справедливост, хиляди българи подадоха заявления за достъп до обществена информация относно златните концесии, но Министерски съвет отказа да покаже договорите, което доведе до подаване на съдебни искове.

От декември месец досега няколко дела са спечелени в полза на гражданите, а над още 20 дела чакат реда си на последна инстанция. Сред последните спечелили делата си са Ангел Рабухчиев от Панагюрище, Константин Кисимов – София;Андрей Едрев – Бургас и Стефан Стойков от София. Те са качили съдебните решения в Интернет, можете да ги видите тук:

https://drive.google.com/folderview?id=0B9p9RP-1ec3uRUwzMmlBLXlnS0E&usp=sharing

В борбата срещу „Златната мафия” продължават да се включват още българи, които искат да защитят националните интереси на България.

Българските членове на „Анонимните“ твърдят, че  на 09.12.14 г. е изпратено писмо до медиите с молба да информират българските граждани за случващото се, но нито една от тях не пожелала да разкрие големия грабеж и опитите на Министерски съвет да скрие договорите.

Защо ли?