За бъдещето... Знаем ли – какво означава да бъдеш християнин?

Христос Воскресе!

По повод най-големия християнски празник, днес ви предлагаме откъс от една особена книга – „За нашето поражение” от дякон Андрей Кураев. Това е книга за „последните времена и времената изобщо”.

Авторът всъщност е професор в Свето-Тихоновския православен богословски институт в Москва, завежда катедра по богословие и апологетика, а също е старши научен сътрудник на катедрата по философия на религията и религиознание към Философския факултет на Московския държавен университет. Кураев е един от най-значимите руски публицисти по темата - православие.

Откъсът е от втора глава - „Християнството в цивилизацията на свободното време” и е начин да помислим за това  – как живеем по съвременно му, кое ни е важно, какви са ни ценностите и защо живот с пълни хладилници, но празен отвътре не е живот, а край. Какво ни очаква всички нас? Вижте разсъжденията на дякон Андрей Кураев из книгата „За нашето поражение” (издадена от „Омфор”, 2000 г.):

„Би било до известна степен утешително да смятаме, че антихристът ще се наложи над хората чрез някаква непреодолима магическа сила. Но особеността на последната историческа трагедия е именно в това, че „народите с всякаква охота ще се съюзят с него” (13). А, за да може човечеството само да направи такъв избор, в ежедневния му живот трябва да присъства нещо, което да го подтиква към този избор. Антихристът ще може да бъде избран и признат единствено в случай, че неговата ценностна система още до самото му явяване е станала господстваща. В замяна на Евангелието, все още официално зачитано, идва друг идеал – и заедно с него на мястото на човека застава Масата, умъртвена от своя идеал „Така, за пълна радост на съвременната преса, ще свърши последната фаза на християнството и ще приключи съдбата на световната история. Ще настане хилиазмът, хилядолетното блаженство, когато ще се пишат само либерални статии, ще се произнасят само либерални речи и хидрата на "национализма" ще бъде смазана… Скучно. Ах, канално-скучно ще бъде навсякъде…" (14).

В това царство на антихриста, което описва Апокалипсиса, човекът ще има свобода – да избере този или другия кандидат, да купи тази или другата марка хладилник. Но няма да я има вертикалата. Според вярната мисъл на Г. Померанц, „самото обръщане към Бога вече създава вертикала, създава нова степен на свобода – нагоре. Без йерархия висотата на свободата е непълна, има само тъпчене наляво-надясно, напред и назад” (15). Свят, в който няма вертикала, няма йерархия на ценности, е свят на пошлостта. Всичко е занижено. Всичко е плоско. Всичко е еднакво. За всичко може да се съди и решава по еднакъв начин. Ние и сегашната ни мода сме мерилото на всичко. И човек забравя, че е призван към служение. Забравя, че може да се живее само за онова, за което не е страшно да се умре. И като забрави това той, като начало, загубва и едно друго знание – за това, че „има истини, за които не бива да се живее и да се умира; има вторични истини, за които не трябва, за които нямаме право да живеем и умираме” (16). Загубил небето над главата си, човекобогът си присвоява правото да съди всички и всичко…

Как да се откъснем от това плоскостно мислене? „Само по пътя на приобщаване към по-голямото човек се освобождава от малкото, от самия себе си такъв, какъвто е сега” (18). И отново, по вярното наблюдение на Г. Померанц (19), „Онзи слой на съзнанието, на който действа инстинкта, идеологията, рекламата и др. под., е основата на неосъзнатото ни робство. Корените на свободата са на най-дълбокото ниво, там, където не остава никакъв избор и сме свободни не ние, а Сам Бог свободно се разпорежда с нас. Свободата в ада е възможността да избереш другото, да се изтръгнеш от ада. Но в рая всичко друго е загуба на рая, и свободата на любящия е отказ от избор. Свободата да намериш преминава в свобода да запазиш намереното; или тя разрушава намереното в името на правото на вечно търсене (съблазънта на Ставрогин). Достоевски довежда историята на Дон Жуан до край, който в легендата се осъзнава много смътно. Ставрогин се проваля в ада на задоволените си до изтощение желания" (20).

Тук става дума за висшата свобода, свободата в Бога. Но дори и малката свобода може да бъде минимализирана, да бъде сведена до свободата да избираш между Бога и тлението. Човекът може да бъде възпитан така, че изобщо да не узнае, че в него има заложена такава свобода, че той има право на такъв избор. Паметта на Христа ще бъде погребана толкова по-успешно, колкото по-привично стане Христовото име. "че какво има да му се мисли, и така всички знаят: имало е такъв моралист в древността. Започнал борба за правата на човека. Е, ами нали сега сме съвсем свободни!". Дори и днес болшинството ученици, запитани в западните супермаркети по време на коледните разпродажби, не знаят чий рожден ден именно празнуват така весело и вкусно.

Бог, истинският Бог, ще бъде забравен. Неговият Лик ще бъде твърде блед на фона на рекламните билбордове и естрадно-политическите „имидж”. Идващото общество няма да е в състояние да отговори на главния въпрос: какво означава да бъдеш християнин.”

Из „За нашето поражение”