Незабравка.

Изгнаници клети, отломка нищожна,

От всякога храбър народ-мъченик

Това е символът на почит, преклонение и уважение пред паметта на милион и половина арменци, жертви на геноцида, извършен от младотурското правителство. Жертви на човеконенавистния, престъпен режим на младотурците стават и стотици хиляди тракийски българи, както и десетки хиляди представители на други националности, имали нещастието да се радват на „присъствието си“ в Османската империя.

Това чудовищно престъпление срещу човечеството, този истински геноцид, започва през 1913 г., когато редовна турска армия и башибозук разоряват стотици български села в Тракия, избиват и прогонват стотици хиляди българи от родните им места. Селищата са опожарени и разорени, имотите заграбени. И досега днешна Турция дължи десетки милиони долари обезщетения на наследниците на тракийските българи, чиито имоти е заграбила. По силата на Ангорския договор, подписан между България и Турция, през 1925 година, в Анкара.

Геноцидът продължава през 1915-1916г., когато младотурското правителство нарежда, организира и провежда физическото унищожаване на повече от милион и половина арменци в границите на Османската империя. Повече от милион и половина живи хора, ако някой се е разсеял. Унищожени от редовна армия, башибозук, разбойнически банди.

Насилието и в двата случая – при разорението на тракийските българи и при арменския геноцид е с чудовищни, библейски размери. Безбройните писмени и фотодоказателства показват потресаващи и покъртителни картини на зверства и издевателства, пред които дивашките изстъпления на днешните питомци на Ердоган от Ислямска държава изглеждат като крамола между първолаци.

И до днес не мога да чета спокойно книгата на проф. Милетич „Разорението на тракийските българи през 1913“ без да се разтреперя от мъка и гняв. Нито свидетелствата на преживелите геноцида. И това нечовешко насилие е причинено на беззащитни и мирни жени, деца и старци. На земеделци и кротки занаятчии. На обикновени хора. Българи и арменци. По една единствена причина. А именно, че са българи и арменци.  

Целта на турските власти е създаването на етнически чиста „турска“ нация, върху руините на Османската империя. Средството - избиването и прогонването на всички националности, различни от „турската“, отвличането на жените и момичетата с цел турцизирането им. Доколкото такава „нация“ изобщо съществува.

Простичко. Физическо избиване на милиони хора, зверства, варварство, зверски изнасилвания, вадене на неродени деца от коремите на майките им с щик, облози за пола на нероденото дете, разпъвания между четири коня, разчеквания, разпъване на кръст, изгаряне, набиване на кол…

Това е само част от „арсенала“ на младотурското правителство, редовна армия и башибозук.

Турското правителство, приемник на Османската империя,  трябва да бъде заставено да признае вината си и да обезщети наследниците на жертвите.

Няма и не може да има обяснение за това престъпление. Колкото и турските мекерета и нашенските подлоги да се опитват да омаловажат, оплетат, отклонят темата става дума за само и единствено за чудовищно престъпление срещу човечеството, за геноцид, извършен от турското правителство, армия и башибозук над милионни мирни и невинни човешки същества. 

Вчера Европейския парламент гласува Резолюция относно стогодишнината от арменския геноцид. Европейския парламент почете жертвите на геноцида и призова турското правителство да признае вината на предшествениците си и да поеме своята политическа и финансова отговорност.

При дебатите в залата осъдихме турските зверства и почетохме невинните жертви на чудовищното насилие, организирано, наредено и проведено от младотурското правителство, редовна турска армия и башибозук, над арменците, българите и другите народи в Османската империя в периода 1913-1921 г.

Предложението за Резолюция беше предложено, внесено и подписано от представители на седем групи в ЕП, като за групата на ЕКР вносители сме няколко колеги.

Благодаря за усилието и куража на всички колеги, които не се подадоха на натиска и съблазните на турското правителство и лобисти, които положиха неимоверни усилия, за да провалят и отложат резолюцията.

По време на гласуването турското правителство организира протест с турски знамена пред сградата на ЕП, а турските лобисти търчаха като бесни по коридорите, в опит за изкушат къде когото европейски представител срещнат.

Не успяха. Резолюцията е приета. Рано или късно Турция ще трябва да признае ролята и вината си за това чудовищно престъпление срещу човечеството. За този геноцид. Въпреки наглото държане на президента Ердоган, въпреки опитите си да омаловажи и изкриви историческата истина за своята безспорна вина.

Вечна памет на над милион и половина арменци, стотици хиляди българи, десетки хиляди други националности, невинни жертви на турските зверства по време на геноцида, организиран и проведен от младотурското правителство, армия и башибозук в периода 1913-1921.

Дълбоки и искрени съболезнования на братския арменски народ. На тази отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик, която извървя кървавия и страшен път на своето мъченичество, намери в България своята втора Родина и беше, и сега е редом с нас българите и в успехи, и в несгоди, и във възходи и в падения.

На тези арменци, които се бориха заедно с нас за свободата на брата-роб в Македония в редовете на Организацията. Тези, които се биха като лъвове, рамо до рамо с българския войн, по бойните полета от Люлебургаз и Бунар хисар, през Чаталджа и Булаир, до Дойран и завоя на река Черна. Които оставиха кости по бойните полета на три войни за свободата, независимостта и Обединението на своята втора Родина.

На тези, които построиха дом и създадоха семейство в България, вписаха се в българското общество, работиха за него честно, почтено и достойно, и днес могат да бъдат различени само по арменското звучене на имената си.

Когато намерите време, хвърлете отново едно око на стихотворението „Арменци“.

В тяхна чест, памет и уважение публикувам незабравката, символ на памет и преклонение, и следния цитат :

Помня и осъждам, Помня и изисквам, Живея и помня, Живея и изисквам   

И добавям от себе си.

Няма да забравим, няма и да простим. Никога.

снимка: "24 април: Започва арменският геноцид", източник: agroplovdiv.bg