Радомирско проклятие 2. Или нашмъркани деца – щастливи села!

Радомирско проклятие 2. Или нашмъркани деца – щастливи села!
19-04-2015г.
52
Милена Янинска

„И не прекалявайте с шмъркането, за да нямаме проблеми.“ Вярвате или не – хора от град Сеново (ибаси селото!), Разградско, твърдят, че това е цитат от новогодишното обръщение на кмета към своите съселяни. В общината за празника са се събрали всички – с децата си. Следва масово чертане и яко парти до зори. Семейна Нова Година.

Засегнатите радомирци да не се чувстват дискриминирани – те са само малка част от пейзажа на глупост и безсмислие. Пейзаж от хора със скучен, неграмотен, безцелен живот, чието разнообразие идва в петък вечер с една черта. И с втора. И с трета.

ЗА РАДОМИР – понеже казвате – след тази статия нищо няма да се промени – петъка след публикуването на първата й част - Радомир е станал обект на проверки. Няколко непълнолетни момичета не са били допуснати във въпросното заведение. То пък е било празно... Но тук и аз ще попитам – какво от това? В коментарите под статията бяха споменати всички имена – на въпросното заведение, на неговия собственик, на неговите „бизнес-партньори“, на някой и друг местен дилър... Камбоджата, Митничаро – всички познават тези хора. Познават ги и полицаите. Защо проверки чак сега? Защо проверки, изобщо? РЕЗУЛТАТ?

Поздрави на DJ-я! (викай по-малко братле, още ми пищят ушите); След статията DJ-ят е крещял, че е най-скандалният и че „вместо да им избодем очите, сме им изписали веждите“. Искам хонорар за реклама, приятелю! Но няма как да ти избода очите – ти отдавна не ги използваш по предназначение – иначе щеше да видиш заразната и ужасяваща табиетлийщина, която пръскаш наоколо. И дано наистина си най-скандалният DJ, защото повече от това, което си сега – никога няма да станеш. А ти, ди джей, планираш ли да имаш деца? На какво искаш да научиш детето си?

Поздрави.

Но това не е Радомир. Това е всичко и навсякъде.

Преди десет години на село не знаеха какво са наркотици – това беше градският порок. Уверявам скептиците – така е, защото отговорът на въпроса - какво правя аз по такива места, няма друго значение освен евентуално злорадство. Важното е, че присъствам и съм присъствала. И, когато казвам – преди десет години на село нямаше наркотици, можете да ми имате доверие. Имаше ракия и пак мъжете биеха жените си. И не само своите.

В смисъл – не беше много по-добре. Алкохолът беше основно развлечение и удоволствие. Сексът се извършваше нечистоплътно и некомпетентно. Отчаянието и ниската култура взимаха своите жертви. Но не отнемаха шанса им. За работа в съседен град, емиграция, истинско влюбване и... щастие... Сега. Амфетамините. Взимат всичко. Изсмукват, изтискват, убиват. Мисълта, желанието, което може да ги тласне към действие, което да ги изтласка от царевичака.

Амфетите подариха на селото маска на щастлив живот – която скоро ще даде дефект с оттенъци на пагубност. Гейм оъвър.

Как, кога и защо ракията спря да върши работа на селските труженици не знам, но сте много прави, когато казвате, че не трябва да делим нещата на град и село – вече сме равни. По права и възможности. Всички отиваме на кино.

За младите хора животът на село отдавна не е удовлетворителен – нуждата от свят и авантюри измести Йовковата романтика. Стайнбек е казал – „трябва ли ти помощ – отиди при бедните.“, но неговите бедни не са родени в България.

У нас е друго – „Сиромах човек – жив дявол“. Ще те купи и продаде, ще те убие и изяде. Ще те изшмърка на закуска. Интернет им показа другия живот, а градът намери нови клиенти. Може би не трябваше да затварят толкова много селски училища. Така освен да гледат снимки с голи жени и наркотици около тях, хората на село щяха да прочетат и разберат и защо това е вредно и опасно.

И ПОНЕ ДА НЕ ГО ПРЕДЛАГАТ НА ДЕЦАТА СИ.

Моля ви, не омаловажавйте казаното с тръшкане на тема селска дискриминация. Бъдете по-умни и се обидете от упреците към интелекта и културата ви. Всички вие, които цяла седмица очаквате петък вечер, отделяте пари за амфети и си мислите, че сте голяма работа и много отворени. Всички вие на 15 години. С къси поли и тъжни деколтета – и мъжете, които могат да ви бъдат бащи. И бащите ви. Вашите родители – които какво по дяволите си мислят, че правят... Само това казвам – простотията е по-вредна от амфетамините. В „Майсторът и Маргарита“ става ясно, че „страхът е най-големият порок“, в българското село става още по-ясно – това е простотията.

Защото Бегбеде пише „Разкази под екстази“ и прави шедьовър. Защото не е прост. Но единственото постижение, което може да произведе неграмотен човек с бонбон в ръце е артистичен сблъсък със себеподобен. (артистичен, разбира се, е силно преувеличено)

Представете си (ако не сте го виждали вече или пък преживели лично) – как родители шмъркат с децата си. И не смейте да затваряте очите си пред тази сцена. Не смейте да отричате достоверността й. Не падайте по-ниско от масата, на която се случва всичко това.

Българийо – за тебе те умряха.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.