След Куманово накъде?

Ще се разпадне ли Македония? Ще има ли нова гражданска война, повторение на събитията от 2001-ва? Ще подаде ли оставка Груевски?

Към този момент, към днешна дата, ситуацията в Македония не предполага подобно развитие - а именно гражданска война и разпад на държавата. Повтарям към този момент. В дългосрочен план такъв сценарий е възможен с оглед междуетническите отношения в обществото. Също толкова възможен, колкото и разпада на българската държава, прочее.

Но полицейската операция в Куманово поставя много въпроси. Най-важният, от които е, откога президентът, министър председателят, силовите министри, ръководителите на разузнаването и контраразузнаването са научили за наличието на тази група?

Коя е точната дата. Това е особено важен въпрос. Защото едни са изводите, ако правителството е разбрало за навлизането на въоръжената група онзи ден, съвсем други, ако са знаели за активизацията на групата под носа им от около година и осем месеца.

Още от 2003 беше ясно, че една част от т.нар. "командири" на АНО не признават Охридския договор и не смятат да сложат оръжие. Между тях са и участвалите в кумановското градско сражение Анди (Мухамед) Красниќи - командант Малишева, Насер Бајралиу (Бег Бајра), Сами Укшини- командант Соколи, Деме Шеху- командант Јунику. В неизвестност понастоящем остава Мирсад Ндрецај алијас командант - НАТО.

Периодично, през годините, тази група командири обявяваше създаването на "Република Илирида", тоест общо албанско великодържавно обединение на територията на Косово и Западна Македония, без да предприема някакви конкретни действия, извън декларациите в медиите и съобщенията за появата на въоръжени и маскирани мъже, носещи знамена на Велика Албания и емблеми на УЧК, в различни райони на страната, главно в Кумановско-Липковския регион и Тетовско-Гостиварския такъв.

От друга страна, Али Ахмети, лидер на ДСИ (Демократичен съюз за интгерация, у нас превеждан основно като ДУИ, или „Демократска уния за интеграция“, на албански BDI) и основен коалиционен партньор на Груевски със сигурност е бил отлично информиран и вероятно е подържал отношения с групата. Появи се информация, че дори една част от нея е била в неговата лична охрана. Което предполага, че връзките между властта и "недоволните" командири никога не са били прекъсвани.

Основният губещ от ситуацията в политически план е именно Ахмети, първо защото авторитетът му сред албанската общност е силно разклатен, авторитетът на ДСИ също, за сметка на другия албански играч – ДПА (Демократична партия на албанците, на албански - PDSH). Не малка част от албанците смятат, че Ахмети ги е „предал“ и е колаборирал с властта. Второ – и македонската, и европейската общественост са наясно за връзките на Ахмети с тези групи и са разколебани в неговата отговорност и лоялност към държавата Република Македония.  

Появиха се информации, основно от сръбски източници, които твърдят, че предупреждения за активизиране на групата са отправени към властите в Скопие от службите в Белград, още преди 6 месеца, но "не били взети на сериозно". Още по-показателен е фактът, че първите информации за сблъсъците изтекоха в сръбски медии, а от самото начало на операцията сръбските сили за сигурност бяха развърнати по границата и поеха контрола над общия ГКПП над Куманово. Което говори за подготовка, поне от страна на сръбските сили за сигурност.

Операцията се разглежда в редица местни медии, като "последен коз" в ръкава на властта срещу набиращите сила протести срещу авторитарното девет годишно управление на Груевски. Нещо като вентил за изпускане на напрежение. Нещо като оправдание за полицейското насилие срещу протестиращите – един вид „абе имаше малце кютек, ама сега има жертви“.

Вече са нападнати. Властта е нападната. Държавата е в опасност. От страшни терористи. От Ал Кайда на Балканите. По ирония на съдбата, Груевски управлява с тази „Ал Кайда на Балканите“ вече девет години. Защото, ако някой твърди, че основния стълб на управлението Ахмети, ще или може да пропусне нещо в албанската общност, още повече в средите на бившата АНО, или не разбира, или спекулира.

Целта – отклоняване на вниманието от протестите. От отговорите, които властта на Груевски дължи. За начина, по който управлява вече 9 години. За подслушването. За харчовете в медиите. За смазването на противникови медии и опозиция. За смъртта на журналисти и обикновени хора и за прикриването на действията на властта в тези случаи. Медиите в Македония официално се делят на „владини“ и „невладини“. Не-владините по подразбиране са врагове. Техните редактори се озовават в затвора.  

Груевски твърдо кооперира с Белград. Еднозначно. Получи и подкрепата на МВнР на Русия, което „разкри“, че протестите срещу властта били „цветна“ революция, която целяла да прекъсне н.нар. „Турски поток“. Многозначително.

По тази причина – основният печеливш в много къс срок, в политически и обществен план е Груевски. Разбира се тази „печалба“ имаше вече своята цена – животите на 8 служители на МВР. До този момент. Защото все още има ранени в тежко състояние.

Затова Груевски дължи отговори на своите избиратели, данъкоплатци и съграждани. Кой планира тази полицейска акция и защо в този момент? Откога се планира и разработва акцията и групата. Властта твърди, че от около 8 месеца, но според Зоран Заев, информацията и разработката са поне от година и осем месеца. 

Отговори, които убеден съм, никога няма да получим. На Балканите малките диктатори от „бананов“ тип си отиват по два начина. От известно време в Македония наричат Груевски „Николае“.