In memoriam...Дина Станишева

Майката на Сергей Станишев - проф.Дина Станишева, е починала вчера, съобщиха от семейството.

Дина Станишева е родена в град Архангелск (Русия) през 1927 г., с произход, смесващ руската и германската култури и с корени в Петербург. Тя избира да живее в България от 1958 г., когато пристига в София със съпруга си Димитър.

Дина Станишева е била филолог, професор и доктор на науките в БАН и Софийския университет "Св. Климент Охридски.

С поклон към паметта й, припомняме едно от малкото й интервюта, дадено пред Мартин Карбовски през 2011-та година.

- Радвам се, че Ви срещам, как сте ?

- Как съм ? Няма да отговоря с една дума ... "добре съм". В българския език има израз '' добре съм'' , който нищо не означава, според мен .

-  Искам да Ви поздравя, че вашият син стана лидер на европейските социалисти. Вие гордеете ли се ?

- Учудена съм по-скоро.

- Защо ?

- Не знам, аз мисля, че той отдавна заслужава всичко. Сергей беше човек, изключително ерудиран,  това го знам не просто като майка , аз винаги бях в течение какво чете и прочее. Той не е случаен човек в тази международна политика.  Той завърши в Софийския университет дисертацията, но след това той веднага се премести в Историческия факултет в Московския университет. Завърши в Москва, но още преди да завърши го взеха в един икономически институт  в Лондонския университет.

- Как го възпитавахте Вие, Вашата къща е пълна с руски книги, а карахте ли го да учи английски ?

-  Вижте без усилия, но това е други, Вие непрекъснато скачате от един въпрос на друг. Ако разполагате с време, искам да Ви разкажа по-подробно. В този смисъл той започна да изучава не икономика , а  история на международното движение.  Когато се премести от Москва в Лондон, започна да изучава икономиката и по този начин получи икономическо образование.  И там имаше дисертация, но не мога да ви кажа каква е разликата и какво е сходството.

- Аз просто Ви питах дали  се гордеете като майка сега, приятно ли Ви е това ?

- За мен това е закономерно.

- Кой имаше повече влияние във възпитанието му, Вие или баща му ?

- Възпитание, това е едно, знание, това е друго. Ние живеехме в едно семейство, където има общи интереси и общи цели. Никога не е било противоречие.

- Трябваше ли по-рано той да направи семейство и да има деца ?

- Той винаги беше човек, който имаше собствени интереси, за разлика може би от големия му брат,  той винаги знаеше какво иска. Аз не съм имала почти никаква възможност да му влияя, защото той е избрал икономическото направление за своето образование.

- Но аз питах за личния му живот... не сте ли му казали по-рано да се ожени и да има деца ?

- Никога.

- Не сте му давала такъв акъл ?

- Кой знае какъв съм дала ... Всеки ден давам на някого ...

- Той Вас слуша ли Ви ?

- Постоянно скачате от един въпрос на друг .

- Извинете, Вие бяхте ли доволна като гражданин от неговото управление, когато той беше премиер ?

- Първото ми чувство, винаги почти, това е учудване.

-  На какво се учудвате?

- Че той избра този път.

- Според Вас трябваше да работи нещо друго ли ?

- Не. Аз съм достатъчно интелигентна, за да знам, че не трябва да се меся в научните интереси на когото и да било.

- Но от друга страна може да сте му давали съвети как да вдигне пенсиите ?

- А., не, не.

- Можехте ли да му влияете докато беше премиер ?

- На определен етап човек трябва да бъде оставен от всички на спокойствие .  Той имаше в нашето семейство такова спокойствие според мен, което му позволи да избере собствен път. Миоже би сега ми се струва така, а тогава още не съм мислила . Труден му е бил пътя. Първо , защото отначачло не са го приемали

- Къде не са го приемали ?

- Неговите колеги. В партията.

- Той е много млад, може би затова ?

- Може би затова, да . А и имаше още един въпрос, който не знам дали ви е понятен -имаше сянка на баща му. Макар че баща му и той, това са абсолютно различни  хора, поколения и различни възгледи  във всяко едно отношение. Никога не бих казала, че баща му е повлиял на избора. Не бих казала аз, може би е повлиял  .

- На избора му на работа ?

- На работа и дори на начини на действието. Много му беше трудно.

- На вас не Ви ли е било страх за него, когато той оглавява партиятна от вътрешнопартийни  игри ?

- Не ... Знаете ли, аз спах спокойно. Аз мога да ви кажа, че имаше, може би и сега има, една черта , че той много не изявява своите мисли и цели. Не са ми известни неговите цели. Всичко се записва, за съжаление, аз не мога да променя нащо. Никой не знае какво е добро и какво е лошо, да знаете.

- И аз не знам, но по времето на социализма се знаеше какво е добро и какво лошо.

- Знаете ли какво трябва да се говори за човек ?

- Трябва да се говори това, което се мисли за човека .

- Нищо подобно. Никога не трябва да се говори за човек това, което мислиш.  Макар, че аз говоря каквото мисля, това е хубаво , но и опасно. Аз чувствам, че вие всичко записвате на своя последен зъб и след това ...

- Не на зъб, аз имам 2 камери пред вас.

- Две камери, няма значение. Аз не им обръщам внимание.

- Да се върнем на Станишев, вие сте може би традиционалист,  виждате, че сега хората живеят без брак и  имат деца от различни момичета или жени, това не Ви ли озадачава по някакъв начин?

- Имате предвид Сергей ?

- Сергей, а и въобще като традиция ...

- При Сергей това е съвсем закономерно. Защото ттази жена е била омъжена и аз не знам досега дали този брак е ликвидиран.  С една дума , той безспорно признава това момиче, макар че аз не знам как е записано, не знам ...

- Кое ?Детето ? БНе знаете дали се казва ?

- Тя се казва Дария ?

- Да, но не знаете фамилията - Дария Сергеева Станишева ?

- Не знам ...

- Не ви казва Сергей, как не знаете ?

- Аз не питам такива въпроси. Този въпрос може да го постави в неудобно положение.

- Аз исках да разбера как оценявате липсата на брак ...

- Липса на брак сега вече няма никакво значение, според мен.  Така че - както те пожелаят. Освен това вие знаете- и да има брак, и да няма брак, в един прекрасен миг всичко може да се свърши. В този смисъл всичко е относително.

- А наистина ли не знаете как е записана Дария, това ме учудва ?

- Не питам...

- Просто Вие не питате такива неща, разбирам. Какво бихте пожелали на Сергей оттук нататък ?

- Вие имате деца, нали ?

- Да.

- Какво бихте пожелали на Вашето дете ?

- Може би да не живее наоколо.

- Какво безумно пожелание ! Много неправилно ...

- Вие какво му пожелавате на Сергей ?

- Сергей има едно качество, което мисля, че е наследил от мен. Той има страхотна  интуиция и според мен  той действа според нея.

-  А какво му пожелавате Вие?

- Да следва своята интуиция .