СВОБОДАТА НЕ ДОНЕСЕ КРАСОТА

Оплаквам житейската наивност на моето поколение, което си мислеше, че свободата е като доставка на пица. Имаш свобода, имаш пица.
Но се оказа, че свободата у некои народи няма нищо общо със смисъла и красотата на живеене, познати ни от света на белите хора.

Гледам с гняв и почуда каляската на тая абитуриенстка Пепеляшка, която получила от баща си, гурбетчията.

Грозна, движеща се клетка, за да се появи това момиче в живота като в много евтин филм на ужасите, направен в 70-те години. Филмът е „Писък”, реколта 2015.

Каляската може да е екзотична, може да е нещо, на което археолозите ще се зарадват - озъбени скелети на абитуриенти с бижута от стъкло и една издържала на ръждата каляска. Това след сто години.

Но хората снимани в каляската - то не са диадеми, златни зъби, кристали, проблясъци от ада, труфила, обеци като пудовки и и ансамбъл от внушения като много шарено гробище.
Грозни са хората, за мъжете анцугът е униформа, а жените отчаяно молят за секс с крещящите си коси и дрехи. Защо бе, момичета, защо.
Може би, защото се наложи да проституирате, за да си купите тези дрехи и с тях искате да умиете телата си от греха. Затова се труфите.

А веднъж в Лондон видях добре облечени хора.

Красотата няма нищо общо с богатството или бедността.

Напротив - модата се ражда от бедността, от ограничението. Но това у нас не важи. Българите са уана-би на европейците. Те подражават на красотата, не я правят и затова имаме официални дрехи като в лошо разказан цирк.

И някак българите смятат красотата за лукс. И не разбират от красота, красотата е нещо просто, направено от сложни хора, но за простия човек красотата е сложна за правене.

Минаха 25 години свобода, същите неизмазани къщи, неугледни площади и паметници, създадени от хора, правили фелацио на андрогинната Партия. Забравихме коя е Партията, но тя ни завеща и в свободата си да живеем в грозен свят, двуполов, нежели двуполюсен, хермафродитно капиталистическо-комунистически.

Ако бях чужденец, щях да помоля да не приемаме България в Европейския съюз поради естетически причини.
Фасадата е анцуг с обувки, фанелка с рекламен надпис, беззъбие, небръснатост и една тиха естетическа мудност, която прилича на гниене. И един шумен културен ентусиазъм, който прилича на плевели.

Дори и в архитектурата свободата не ни донесе красота. 
НА ВХОДА НА СОФИЯ СТЪРЧИ ЕДНА СГРАДА КАТО ПЛЕТЕН КОШ ЗА ПРАНЕ НА БОЖЕСТВЕНИ ГАЩИ.
Кош за пране на кирливите ни културни ризи, незакърпени от социализма. 
Има и още една сграда там - тя е с претенции за небостъргач.

ЕДНА КАТО МАШИНКА ЗА БРЪСНЕНЕ, ЗАБИТА ОТ ЯДОСАН НЕБЕСЕН БРЪСНАР В ЗЕМЯТА.

Синя машинка за бръснене ни посреща на входа на София, много синя. Това е знак.
Обръснете се поне един път, на влизане в София.
И накрая я има и тая сграда, която прилича на тиара за сюнет, направена от картон сякаш излъскана от масов сюнетчия, платен с пари на турските данъкоплатци. Грозна е тая сграда, не се вписва никъде. Някак от архитектурното изнасилване на ръбестите панелки има риск да попаднем във вазелинената архитектурата на джамиите.
И нищо друго.

Свободата не ни донесе красота. Не я можем красотата. Но иначе живеем добре. Труфилата погребват собствения ни образ, затрупват ни, за да не се гледаме.

За да не се видим и да признаем, че освен добро и зло изгубихме мяра и за красиво и грозно.

Децата са ни красиви, но като ги пуснем в живота, ги обличаме с дрехи. които крещят. 
Крещят, че отдолу няма нищо.