Колко време ще чакаш линейката?

Колко време ще чакаш линейката?
25-05-2015г.
44
Костадин Костов

Дни след поредния инцидент на пътя и след призоваването на Борисов народът да не бездейства и да звънни на 112 при инцидент, аз се убедих - колко точно полезно е това...

На локалното на Цариградско шосе се беше блъснала кола в стълб. Излизаше някакъв дим, не се виждаха пострадали, но можеха да са вътре в колата и просто аз да не виждам. Дотук това ви прилича на катастрофа, която трябва да събере много свидетели, да има линейка, полиция, да е поне отцепено движението.

Така е, но не съвсем…

45 минути не се появи никой. Аз се обадих на 112 и там 10 минути ме разпитваха, накрая казаха, че ще извикат екип. Е, не извикаха…

Шофьорът на автомобила сам си извика помощ и го изтеглиха. За радост, нямаше пострадали.

Но, ако имаше….

Къде е помощта, когато ти трябва?

Оказва се, на пътя в България няма кой да ти помогне. Хората гледат, че си в беда и те подминават, колите не спират, никой не ти помага. Никой не се интересува къде си и какво правиш, и защо си в беда. Е, явно ако следваме примера на премиера - пак няма да успеем. Защото аз се обадих - а никой не дойде, никой не помогна.

А в тази кола можеше да е и вашето дете…

Не разбирам хората, когато стане инцидент се правят групи в социалната мрежа, хиляди излизат на протест, правят гръмки изявления. А, когато има инцидент и те са преки свидетели - бягат, крият се, продължават към близкия магазин, за да си купят вечеря и да се скрият в дома си.

Докога ще се крием?

Никой не може да ни помогне, докато сами не си помогнем.

Може би в думите на Борисов има доза истина. Ако видим човек, който се качва в нетрезво състояние на кола - трябва да съобщим, защото наистина там може да е нашето дете. Трябва да не му позволим да мисли, че пътят е негов, че всички са му длъжни, че той е БОГ на пътя.

И, докато не се опитаме да променим всички тези неща, докато не излезем от нашите дупки и не разберем, че ние сме виновни за това как тече животът ни, нищо няма да се оправи.

В България всички са свикнали да им е - на готово. Приемат се закони и ние уж ги спазваме, създават се правила и ние уж заставаме плътно зад тях, а никога не се замисляме - как наистина сами да определяме правилата си.

Защото в повечето нормално функциониращи държави - населението определя правилата си за живот, да и държавата създава добри условия, но се допитва до гражданите си. Ако не се допита - то тогава те й дават ясно да разбере, че все пак те живеят в тази държава.

Затова трябва да се научим да помагаме повече и да бъдем преди всичко хора…

Хора, които помагат на другите, които са в беда!

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.