Защо не бе разрушен Кремиковци?

Вчера почти всички медии излязоха със заглавия тип „Ще гръмне ли Гърмен“, „Хиляди рокери на бунт“, „Рокери и фенове щурмуват Гърмен“, „В Гърмен става горещо“, „Извънредно! Шок! Гърмен гори“, „Ексклузивно!!!!!! Десетки хиляди нападат!!!!!“, „Става страшно!“, „Цигани треперят от ужас!!! Идат рокерите“ и „З0 пияни фена нападат Кремиковци през полето“ и прочее, и прочее образци на „ексклузивна“ и „обективна“ журналистика. Създаваше се паника, напрежение, очакване за погроми, нахлувания, кланета… Всичко това обилно илюстрирано в мрежата със снимки на американски рокери или чужди футболни агитки.

Много ми е любопитно, дали някой наистина си е мислил или планирал да пробие плътен полицейски и жандармерийски кордон?

Чудя се, дали някой си мисли, че, ако обяви погром в циганска махала в някоя социална мрежа и призове за това, държавната власт няма да разбере и да се организира? Много наивно. Или пък не толкова наивно.

Протестът мина и замина. Ексцесии нямаше. Ако не броим няколко кутии от бира, камъни и бутилки, хвърлени по жандармерията. Сценарият „лумпени и криминални типове се бият с полицията“ не се случи. Тези очаквания, тези сценарии, всъщност отместват  фокуса на общественото внимание от напълно справедливите, легитимни и граждански искания на местните хора.

А те са прости и ясни – премахване на двойния стандарт и незаконите постройки в гетото и смазване на битовата етническа престъпност, извършвана от обитателите на „Кремиковци“. В добавка – разследване на причините и начина, по който бившит кмет Башев е регистрирал стотици външни цигани в гетото и проверка на проекта, според който на мястото на катуна, всъщност е изграден бизнес-парк с офиси и прочее, изграден с европейски пари.

Хората в Гърмен, а и в цяла България, искат нещо много просто. Равнопоставеност пред закона. Премахване на двойния стандарт, на беззаконието, на безнаказаността на обитателите на циганския катун. Казвам го, защото познавам отлично региона. Далеч преди да бъде мой избирателен район, съм обикалял и Гърмен и Марчево, и Балдево, и Дъбница, и Горно Дряново, и Дебрен, и Хаджидимово и останалите селища в региона.

За разлика от част от „протестиращите“ туристи днес, които доста са потърсили пътя дотам по картата. За сведение на всички „разбирачи“ в община Гърмен има само четири партии – ДПС, ГЕРБ, БСП и ВМРО. Други партийни или изобщо политически структури и организации просто не съществуват. Това също говори много, само по себе си.        

Какво следва оттук? Нов ултиматум, този път 18-ти юли, рожден ден на Апостола. И точно тук някъде всичко свършва. 18-ти юли е след месец и половина, в разгара на лятото. След седмица-две всички интернет-специалисти, форумни революционери, социолози, политолози, всичко-лози, ще са си намерили друго занимание. Някаква друга дъвка. Протест-туристите вероятно ще намерят нещо друго „срещу“ или „за“ да леят патос, плам и телесни течности.

Един-два обора в „Кремиковци“ ще бъдат „саморазрушени“ от циганите в махалата, дейности, които обилно ще бъдат показвани по телевизора.

Но проблемът няма да бъде решен. Ще бъде отново заметен. Проверките на всички възможни институции в галактиката, които днес са се струпали в общината ще са отдавна отминали, забатачени, останали без последствие. Като заповедта на ДНСК от преди няколко години, да бъдат премахнати незаконните постройки. Обжалвана от Ахмед Башев, бивш кмет на Гърмен. От ДПС.

Проведох вчера разговор по темата с журналист, човек, когото уважавам и обичам, който е на много различно от моето мнение. И осъзнах следното нещо. В голямата си част, българското общество има крайно фрагментарни и противоречиви представи за  причините за, най-просто казано, „циганизацията“ на държавата и обществото ни, както и последиците от нея. Както и за възможните решения на този, условно казано, „Цигански проблем“.

Битува мнението, че битовата етническа циганска престъпност е всъщност „организирана“ от някого, за да се използва за натягане на напрежение в обществото преди избори. Така се обяснява „ескалирането“ му покрай национални дати.

Всъщност битовата етническа циганска престъпност е всекидневие. Бедствие и пандемия за стотици хиляди български граждани. Само дето не я съобщават. Не я дават по „телевизора“. Защото не е политически коректно. Защото част от журналистите имат автоцензура или работят в медии, приятелски на БХК, Отворено общество и прочее грантови дружинки.

Помните ли как една от най-стръвните деятелки на БХК искаше в медиите да се използва определението „не-ром“, вместо българин? Защото „българин“ било дискриминационно към циганите? Същият БХК, същите грантови правозащитници и саксиени либерали, които вече 20 години бранят от премахване всяко едно незаконно циганско гето. Тези, същите, които всъщност бранят сегрегацията, социалната изолация и отпадането на обитателите на гетото от обществото?

След 20 години социален и институционален разпад, след внушаване на чувството за безнаказаност и над-законност сред част от циганите в България, активно организирани и подпомагани от БХК, Отворено общество и прочее, днес същите „правозащитници“ ни предлагат избор – или да предадем доброволно властта на „етноса“ или ни чака повторение на събитията от ЮАР. Прочетете интервюто на Желязкова във вестник „Стандарт“.

Ние обаче имаме новина за тях. Това, с което ни плашат, а именно „гражданската война“ вече е тук. Нищо, че не я дават по телевизора. Процесите на разпад на обществото, на противопоставяне текат с пълна сила. И днешната власт, както и другите преди нея, не дават никакви признаци да имат желание наистина да спрат тези процеси. Ясно е как, само че желание видимо няма. Има оправдания.

И ние сме направили своя избор.

Вчера беше 2-ри юни. Поклон пред всички, дали живота си за свободата, обединението и отбраната на Отечеството.