Голям паметник за дребните ни душици

Дни наред социалнити мрежи, новинарските емисии и пресата нищят „глобалния” проблем с паметника на цар Самуил в София.

Дни наред купчината псевдоинтелектуалци в България водят словесна война дали въпросната скулптура е кич или част от световното съвременно изкуство.

Дни наред българинът се държеше така, сякаш за чалга не е чувал и от музей не е излизал.

През всички тия дни на свободни съчинения по екзистенциалния въпрос - „Да светят или да не светят?” - Станка, която беше на 1 година и 9 месеца се бореше за живота си.

Тя никога повече няма да отвори очи, защото детската светлина в тях угасна завинаги в понеделник. Малката Станка беше приета в болница, след като собствения й баща е БЛУДСТВАЛ и БИЕЛ системно.

Ще продължа да пиша „БЛУДСТВАЛ” и „БИЕЛ” с големи букви, защото май така и не успяхме да го чуем, надявам се поне да можем да го прочетем. Станка не успя да се превърне в новина за нас нито, докато беше в кома, нито когато почина. Централните новинарски емисии я бяха сложили някъде там, междудругото.

Днес аз не питам, а крещя:

Къде сте всички вие „чувствителни” интелектуалци, които не може да заспите, защото паметникът на цар Самуил наруши естетическия балнс в празните ви души?

Къде е и „гуруто” на кърмачките, която осъди мол, защото й отне изконното право да кърми в Меката на заразите?

Къде са и всичките й яростни последователки, които правиха протести, нали уж се борехте за правата на бебета или каузата е била - „Да кърмим по време на шопинг”?

Къде е Държавна агенция за закрила на детето?

Къде сме ние като общество?!

Гърците се бяха събрали пред съда да линчуват бащата на Ани, който я беше нарязал на парчета. Макар да е българче, а не тяхно дете, те не понесоха тази жестокост.

Защо само нас не ни трогна, че един изверг БЛУДСТВА със собственото си бебе, което почина?

Правя съпоставка между скандалния паметник на цар Самуил и бебето Станка, защото не мога да повярвам, че може да сме така яростни за скулптура, когато в рамките на месец две бебета бяха пребити по жесток начин, като единият случай завърши с фатален край.

Ако живеехме в една нормална европейска държава, в която децата имат реално право на живот, здраве, закрила и грижа, а не просто това да са думи, написани в сайта на ДАЗД (Държавна агенция за закрила на детето) нямаше да се ядосвам за дебата с паметника, а щях да съм щастлива, че съм част от едно общество с толкова силно чувство за естетика.

Днес обаче,  когато на дневен ред имаме второ жестоко престъпление с бебе не мисля, че трябва да си чешаме езиците със скулптурата на цар Самуил, а да зададем  въпрос на управляващите...

Каква ще е превенцията да не се извършват повече такива жестоки престъпления с деца?

По какъв начин ще се следи дали едно дете расте в нормална среда и още много въпроси, които не е нормално да задавам в 21 век в една уж европейска страна!

Видяхте ли някой политик да излезе с обръщение по случая с малката Станка?

Не, не видяхте и те като вас за скулптурата плачат, защото виждат, че на нас не ни пука, а гледат все пак да са угодни в темите, които ни вълнуват, защото нали сме си „приятели” и един ден ще трябва за тях да си гласуваме.

Това, което най-много обаче ме изуми, са коментарите към новината за смъртта на бебето Станка:

„Абе какво сте тръгнали да ругаете народа, обществото, държавата и любимите политици!? Извършителите са цигани, те не са България”,

„Защо народа се занимава с тези мангали. Само смърт за тях. Днес убиват собствените си деца утре ще започнат нашите.”, „Ми циганин, и да сме потресени и да не сме, от циганина човек не става.”

Това са само част от коментарите, останалото ме е гнус да цитирам!

Гнус ме е, че може да делим едно бебе на „българче” и „ромче”!

Гнус ме е, че махаме с лека ръка на смъртта на едно дете „щото те циганите са си такива”!

Гнус ме е, че живея в държава с хора, за които „днес”,  когато убиха едно бебе не е шокиращо, защото е „ромче”, но „утре” като стане това с „българче” ще е престъпление!

Затова ви дадох за пример в началото с гърците. Тях не ги интересуваше дали малката Ани е българка, гъркиня или ромка, те търсеха мъст за смъртта й от изверга.

Трудно ми е да повярвам, че вие, които делите детския живот по етнос сте толкова големи изкуствоведи и така ви нараниха светещите очи на цар Самуил. Аз няма да коментирам архитектурната стойност на скулптурата, но ще ви кажа, че май това са единствените oчи, които светят в България, защото в нашите е станало много тъмно от предразсъдъци.

А Станка, която почина на 1 година и 9 месеца от ръката на баща си нямаше вина, че е ромка, нямаше вина и, че баща й е изверг, имаше една единствена вина, че се роди в България - държавата, в която един паметник се превърна в национален дебат, а смъртта й в една от многото новини.

Днес трябва да вдигнем голям паметник за дребните ни душици, който да ни напомня, че макар и дребни -някога сме ги имали.