Аз избрах да живея тук!

Аз избрах да живея тук!
12-06-2015г.
115
Димитър Павлов

Днес ЛЕНТАТА публикува втора част на текста на Димитър Павлов - "Да върнем България на българите". 

Първата, може да видите тук: http://www.lentata.com/page_7383.html)

Ето и продължението:

Никой не може да ме убеди, че българите си искаме България.

Ние всеки ден се отричаме от нея. С това, че пускаме да ни лъжат, с това, че децата ни мрат по пътищата, утрепани от хора, на които им се разминава, с това че се задоволяваме да издържаме групи от хора, които се гаврят с търпението ни, но са важни на избори и никой не решава проблема.  

А проблемът е сериозен и тежък, и не бих искал да влизам в него. Защото не се решава с 10 изречения или един мандат, а с воля. На всички ни. И ще е тегаво. И ще има напрежение. Но трябва да се почне отнякъде.

Българите не си искаме България. Ние бягаме от нея. Ние сме силни на маса и в Интернет, но ние не гласуваме на избори. Не гласуваме за бъдещето си, щот бъдещето сме решили, че е другаде. Гласуват циганите, за които вече стана въпрос. Противопоставянето и саморазправата не са начинът. Но ходи го обясни на хора, които са останали самички. Срещу изродите.

И ми е трудно да намеря довод в защита на думите си тогава. Но всичко това е вследствие на годините изборни победи с купени цигански гласове и нерешаване на проблема. А проблемът е решим. И има хора, които пишат на тази страница и разбират повече от мен. И на мен, както и на вас ми е писнало да ми тъпчат правата, да си плащам всичко като поп, а да нямам капчица нормално отношение.

И никой явно в тази държава не разбира, че след 10 години тук няма да има от кого да се краде, щот ще са останали само циганите.

А от тях няма как да откраднеш, щот нямат нищо. Те и затова крадат. На никого не му дреме. Затова никой не може да ме накара да мисля, че я искаме тая държава. Защото никой не ни я е взел. Никой. За да има нужда да си я връщаме. Аз не искам България да се връща на тези българи, от които и аз бягам.

Не искам.

Те явно са си я взели отдавна. Аз избрах да живея тук. И съм тук. И ежедневно опитвам да се боря с онези българи, които ни взеха България. Но България сме всички ние и някак нямаме право да мрънкаме или да отмиваме проблема.

Аз избрах да живея тук. И не се бия в гърдите. Трудно ми е, както на всеки един от вас.

И аз плащам парно, и аз плащам ток, и с моите родители се ебават, когато отидат на лекар, и аз издържам няколко цигански семейства с осигуровките си. Но не циганите са проблема толкова. Те са следствието на проблема. Проблемът сме ние, щот допуснахме хора, които крадат повече от циганите. Да продължават да го правят. И на мен ми писва. Много дори.

Но не става с мрънкане или с пожари и бой. Става, когато сме заедно. И заедно да си върнем това, което е наше. А за това трябва ред, дисциплина и бачкане. Явно много бачкане.

Тук ми е минало детството, тук са ми спомените, тук е любовта ми, тук е семейството ми, тук са все още част от приятелите ми. И искам да остана тук.

И не искам някой да ми връща това, което си е мое. Искам да повярваме, че е наше. И, че няма нужда някой да ни го връща. Защото ни го е взел. А ни го е взел, защото ние сме позволили.

Искам това да спре.

Не зная дали накрая няма да стигна до организиране на тайни отряди и да решаваме проблема, като в държава от Латинска Америка. Не зная.

Тук всичко минава безкръвно, на маса. Поредният чекиджия, който пише нещо в нета и отива да пие. Или на работа. И с това се приключва.

Аз опитах.

Отпечатах лепенки за селяндурите, които паркират на инвалидни места. И лепях по колите. И раздадох на хора да лепят. Опитах. И това е първата стъпка.

Защото трябва да почнем сами. И да се организираме помежду си. Защото, тази България си е наша. И ние сме избрали да живеем тук. И не е толкова лошо.

И няма нужда някой да ни я връща.

Ние можем да си я вземем и сами. Така си мисля. И ще продължа да опитвам.

И много бих искал да ме опровергаете с действия за това, че българите си искат България. Защото навън вилнеят хора, които се претрепват по пътищата, претрепват се за 10 лева и прочее гадории.

Болката и тинята могат да се изброяват дълго. Това трогва медиите. Трогва и хората. До следващата ракия. Но ние сме избрали да останем да живеем тук.

И не сме лоши хора. И познаваме и други добри. И, когато нещо ни дразни можем да се събираме и заедно да опитваме да го поправим. И на мен ми се иска да излезна и да пребия няколко човека, но с това нищо няма да постигна.

Можем заедно. Щото тая България си е наша. И ние сме България. Всички ние.

 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.