„Днес убихме капитализма и направихме революция.“

Така солунски грък мотивира вота си.

Въздържах се от коментар по темата, докато не станат ясни резултатите от гръцкия референдум.

Референдумът сам по себе си ще има важно значение за бъдещето на ЕС. Колкото и на част от политическите лидери да не им се иска. Той постави ребром много важния въпрос – продължава ли федеративният път на развитие на ЕС до една „наддържава“. Път изключително погрешен, според мен.

Очевидно „виждането“ на част от брюкселските бюрократи, че знаят по-добре от народите, какво е „добро“ или лошо за тях е погрешно. 

Особено интересни и показателни са нашенските български реакции на гръцката драма. Както обикновено – полярно разделени.

Междудругото, „отборите“, които вилнеят запенено из социалните мрежи, очаквано са почти същите циркови трупи, които спориха превзема ли Путин Македония или Обама прави „Майдан“, трябва ли да светят очите на паметника на цар Самуил или трябва да сложим паметник-композиция  „Америка за България“, има ли турско робство или е просто „турско присъствие“…

Все същите „фили“ и „фоби“, които продължават да прекарват  всички световни събития през собствените си диоптри, собствените си обсесии, мании и служебни задължения.

Зависи от това, дали са „рубладжии“ или „грантаджии“, зависи от това пред кое посолство клечат, все едни и същи „интернационалисти“ или „глобалисти“, иначе казано – едни и същи безродници. Както и да е, до тук особена изненада няма.

Резултатът вече е известен, мнозинството от гръцките граждани отхвърлиха предложението за споразумение.

Едва ли има особена изненада в това, не знам нация по света, която да бъде попитана иска ли да и се наложат финансови ограничения, рестрикции и съкращения и тя да каже „да, искаме, вземете и намалете заплатите и пенсии, увеличете данъците, намалете социалните помощи и уволнете и съкратете администрацията“.

Да не се лъжем. Всеки би предпочел да е млад, здрав и богат, а не стар, болен и беден.

От една страна, особено ми е приятно, да гледам днес изкривените и спечени физиономии на нашенските „либералните десни“, по телевизорите, които седмици наред едва ли не „нареждаха“ на гърците, какво да правят и как да гласуват. Обвиняваха Ципрас в какво ли не, наричаха го „рубладжия“, „путинист“. Ехидно „гадаеха“, как уплашените от банкоматните опашки гърци, ще гласуват с „да“, ще свалят правителството си. Предричаха резултат, който, разбира се, не познаха.

Всъщност това, което ги дразни в Ципрас е, че „дръзва“ да се среща с Путин, вместо да пее мантри в общия хор.

Всъщност това е опорната точка на брюкселските бюрократи, които се стараят да прехвърлят цялата вина за случилото се върху гръцкия министър-председател.  И да се скрият. Да скрият собствената си отговорност.

Защото, да не забравяме, тези колосални и невъзвръщаеми дългове от 320 млрд.евро, не са взети от това гръцко правителство. Вземани са години наред от „сестринските“ партии на ЕНП и ПЕС. И някой ги е дал тези пари. Някой е лъгал, фалшифицирал отчети и бюджети, някой нарушил правилата на финансовата дисциплина, и правилата на ЕС, някой е ощетил европейските граждани и данъкоплатци с 320 млрд. евро. И този някой не е в Атина, а в Брюксел.

Не е луд този, който яде зелника, нали знаем? И цялата тази истерия всъщност прикрива брюкселските виновници.

От друга страна, изобщо не споделям възторга на нашенските „болшевики“, кандидат-сиризи и прочее, които възхваляват гръцкото „не“ и това как гърците и били и „показали“ на „Европата“. Категорично не приемам отказа на някого да върне пари, за които е молил и, които доброволно е взел за „революция“. Дълбоко се съмнявам, че тези пари някога ще бъдат върнати, прочее.

Прочетох, че България за времето си в ЕС била доведена до катастрофа и демотивация от европейските директиви. Това просто не е вярно. Българската икономика беше съсипана от българи и то преди 2007.

Да напомням ли 1990, 1994, 1997? Приватизация. Масова, касова, бонови книжки, прочее… Май тогава не бяхме членове на ЕС? Нали не греша? И по тази причина днес над два милиона българи работят в държави-членове на ЕС и изпращат пари обратно тук на близките си. А работят там, защото сме член на ЕС и можем да се ползваме от свободното движение на работна сила в рамките на ЕС.

Българското образование, здравеопазване, социални системи бяха съсипани от българи, далеч преди членството ни в ЕС.

Българската армия и системи за сигурност бяха съсипани от българи, също така. Преди ЕС и НАТО. Така, че ние сме си виновни. Защото, като български избиратели сме избирали тези управляващи, които извършиха тези престъпления. Всеки знае себе си, всеки знае как е гласувал.

Имаше едни повече от 50% български избиратели, които гласуваха за един човек, който обещаваше „оправяне“ за 800 дни, нали не сме забравили. Ако днес попитате неговите вчерашни избиратели, убеден съм, че никой няма да си признае този избор и отговорността, която произтича от него.

Ако някой се чуди дали имаме „полза“ от членството ни в ЕС, нека взема да прочете финансовите отчети и да направи за себе си сметката от разликата между българската вноска в ЕС и вложените в българската икономика европейски пари, от 2007 до днес, които също никога няма да връщаме.

И тук говоря за цифри, а не за налудните, лъжливи и фалшиви пропаганди и неграмотни твърдения, на неписмени и лицемерни нашенски „кандидат-сиризи“, довчерашни „американофили“, днешни „русофили“.

Съвсем друг е въпросът за това как и къде са вложени тези пари и дали са били похарчени достатъчно ефективно. Не, не са. Но за това са отговорни и виновни нашите управляващи, които ръководят тези процеси. По този начин. Лош начин.

Съвсем трети е въпросът за бъдещето на ЕС. Въпрос на съвсем друг разговор.

Гърците имат суверенното право да направят своя избор, с всички последици от него. Ако не искат да бъдат част от определен военен или политически съюз, имат суверенното право да го напуснат. Именно, защото ЕС не е СССР. Именно, защото днес в Гърция, както и навсякъде другаде, може да се направи референдум. Във времената на СССР и Варшавския договор, това не можеше да се случи. Да напомня ли какво се случи с „референдумите“ в Чехословакия, Полша и Унгария?

Напълно е възможно Гърция да се справи по-добре с драхмата, отколкото с еврото. Само, че си преговаря за кредити, ако ги иска при други условия. Просто е.

И само да попитам, тези които се възторгват от желанието на гърците да пият и да не плащат сметката, защо не опитат следното нещо. При някой от следващите си воаяжи в Гърция, където отиват на море, да наливат пари в гръцката икономика, защо не опитат, след като поръчат обилно всичко в менюто, да преговарят за сметката в таверната, и ако им откажат, да направят един референдум в компанията и да откажат да платят сметката?

Тогава ще ги призная за революционери. Дотогава ги смятам просто за лицемери.