Автобусите като инкубатори за хора

Автобусите като инкубатори за хора
16-07-2015г.
29
Костадин Костов

Днес се качих в един инкубатор с номер 604.

Някъде между припадането и колапса осъзнах, че това може би не е реалност. Може би ще се събудя и ще открия, че се возя в нормално превозно средство, за което си плащам разумна цена. Но не…пътуването продължаваше, задръстванията се нижеха, а жегата оставаше непоклатима.

Вчера един от изпълнителните директори на Центъра за градска мобилност, беше помолена да си даде оставката като заместник министър, защото в мрежата се появили нейни снимки във видимо нетрезво състояние...

Аз бих искал да попитам тази жена, защо вместо да се напива по заведения, не сложи едни климатици?

Защо с левчетата, които даваме всеки ден и с глобите по 20 лв, които сме длъжни да платим, ако нямаме левчета, не се направи така, че човек да се чувства комфортно, когато пътува?

Никой обаче няма за цел ние да пътуваме нормално.

Всеки се стреми как да ти вземе и последните стотинки, които стискаш и да те одруса като дърво. Накрая може би ще те пусне да си ходиш.

В автобус или по-скоро инкубатор 604 (където сме наредени в кутийка също като кокоши яйца...) не се дишаше. Бяха отворени малки и далечни прозорчета, наподобяващи тези в някоя лудница. Малки, за да не излезеш.

Въздух нямаше.

Хората още малко и щяха да започнат да припадат, дълбоко дехидратирани...

В 21 век, в една от европейските столици, хората пътуваха по линия и в автобуси, които нямаха дори климатик.

По едно време, някъде на поредното софийско кръстовище, реших да попитам шофьора дали има климатик.

-         Абе ти що не си гледаш работата? Ако искаш да спрем и да слезеш?

 

Всичко това беше избълвано сред кълбо от цигарен дим, понеже шофьорът ги пушеше една след друга. До него имаше кафе, а в ръката му телефон, явно бях прекъснал важен телефонен разговор.

И явно се возим в автобуси, в които шофьорите са като Шива - многоръки, защото успяват да държат волана, кафето, цигарата и телефона. А, ако им направиш забележка, ще съжалиш дълбоко, че въобще си се качил в превозното средство. И няма на кого да се оплачеш...

На контролата, която прилича на шайка лешояди, готови на всичко само и само да хванат твоите 20 лв. и да отлетят с тях?

На Центъра за градска мобилност - този с пияната директорка? Там отговорите се бавят по 2 месеца, ако разбира се, не ти изгубят жалбата. Два месеца за подадена онлайн жалба? Накрая получаваш отговор по шаблон, че са санкционирали водача. Или пък са го уволнили. После ти го виждаш на другия ден, когато пътуваш за работа.

На другия месец е автобус с номер 76. Там пък се озоваваш в някакво Антарктическо ниво. Температурите варират от минус 20 до минус 30 градуса. Когато се качиш вътре и се чувстваш като пиле в хладилна камера.

Нямаш шанс да се спасиш от пневмонията, защото тя те дебне на следващата спирка.

И това не значи, че българският пътник е видимо недоволен от всичко. Напротив, ние искаме едни обикновени условия за пътуване. Не да припадаме от задух и не да се вкочаняваме от студ. А просто да пътуваме нормално. За едното левче, което даваме…

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.