Религия в детската градина?! Или НЕ на свинското!

Ей, Богу! Не ви ли писна бе?! Отново ДПС се опитва да прави провокации, „застрашаващи” етническия и религиозен мир в страната, но този път падна много ниско. На ниво детската градина падна. Сериозно.

От движението за права и свободи (как добре звучи, а?) искат с промените в закона за защита правата на детето, то – детето в детската градина да има право да се храни според религиозните си убеждения.

Хубаво, ще кажат мнозина, халал да им е, но има един и повече проблеми с това да им бъде халал, кашер и, каквато там е храната на децата.

Според закона за народната просвета, приет от Великото народно събрание през 1991 година, първите три принципа на българската образователна система гласят следното:

1.      Гражданите имат право на образование.

2.      Не се допускат ограничения или привилегии, основани на раса, народност, пол, етнически и социален произход, вероизповедание и обществено положение.

3.      Образованието е светско. 

Очевидно исканията на ДПС влизат в разрез с два от основните принципи на образованието в България.

Нашето образование е със светски характер. Български детски градини и училища посещават всички български граждани. Точка.

Който иска да получи религиозно образование може да посещава неделни училища, медресета, капища, окултни скали и прочее и там да яде хляб, дюнер, гъби и кучешки лапи, ако ще.

Освен това, ако искането на ДПС бъде удовлетворено, това ще е причина за възникване на множество педагогически проблеми в учебните заведения в смесени райони.

Не може да даваш различна храна на децата. Това е недопустимо от педагогическа гледна точка.

Как възпитателите ще отговарят на въпроси от рода на „ама аз защо не ям като на Хасан яденето”? Възпитателят ще трябва ли да отговаря „Хасан е турчин, а ти не си” или ще трябва да лъже нещо там… ?

Освен това такъв тип хранене в учебните заведения би създало доста проблеми и в снабдяването с продукти, особено в по-малките населени места.

ДПС обаче също се оказва, че не са съвсем запознати с мюсюлманските традиции в храненето.

Основния проблем, за който са се хванали е, че на деца от мюсюлмански семейства се предлага храна със свинско. Единственото, срещу което те роптаят за момента е месото от прасе в детските градини и дори предлагат да бъде заменено с телешко, нищо лошо няма в това по принцип, но, за да бъде това месо „халал” (позволено) според ислямските закони, добичето трябва да бъде убито като му се пререже гърлото с нож и бъде благословено от палача си, след това кръвта трябва да се отече и тялото да бъде одрано и нарязано по строго определен начин.

В България такова месо почти никъде не се предлага, освен може би в някои арабски месарници.

Тоест, ДПС само вдига излишен шум за нещо, което дори да бъде въведено, ще е далеч от каквито и да било религиозни правила. Телешкото, което ще ядат децата от мюсюлмански семейства ще си бъде „харам” (забранено) според Исляма, също както свинското, което сега ядат.

Вероятно „гениалната идея” за „хранене според религията” им е хрумнала от практиките в някои западни държави като Великобритания, която има около 2000 бойци в Ислямска държава и май узакони пустинното право от 7-ми век?

Във въпросната островна държава има училища, които напълно са извадили свинското от менюто на столовете си. (Ако не вярваш в неяденето на свинско, ти се налага да го практикуваш).

Движението за права и свободи със сигурност ще иска да гарантира и свободата на учениците сикхи в България да носят кирпан.

Според Сикхизма всички кръстени са задължени навсякъде да се разхождат със специален ритуален нож, ако в държавните учебни заведения им го забраняваме, това прави България една лоша и нетолерантна държава, която не уважава религиозната свобода на хората. Особено, както се вижда, на тези до 7 годишна възраст, които всички знаем са най-набожни.

Ако някоя от стотиците регистрирани по закона за вероизповеданията секта, заяви че децата на техните последователи трябва да ядат само храна, в която има човешки фекалии. Какво ще правим?

Кои закони ще трябва да нарушим и кои ще трябва да спазим?

Тези за образованието? За правата на детето? За религиозната свобода? За здравеопазването?

АВТОР: Янислав Стойчев