Расизмът винаги е бил тук

Расизмът винаги е бил тук
19-08-2015г.
18
Гост-автор

Европа се разпада пред очите ни. Или може би никога не е съществувала. Може би са били просто няколко жълти звезди, които някой е нарисувал върху синьо знаме.

Каква би била всъщност идеята на Европа? Е, да, навярно западната идея - всеки човек би трябвало да е щастлив, както и, където той пожелае, лишен от грижи и опасности. С всеки ден обаче, с всеки мъртъв, намерен в морето на Либия или в тунела между Кале и Доувър, става ясно, че тази западна идея никога не се е сбъдвала и няма да се осъществи.

Европа бе идея на европейците, а след Втората световна война те я превърнаха в защита за народите, които се бяха обединили в омразата си.

Двуличната демокрация

До известна степен идеята на европейците се осъществи – дотолкова, доколкото европейците имаха враг – лош враг, който идва от Изтока. Европа имаше нужда от диктатура, за да възстанови контрола над демокрацията – така че демокрацията почти стана реалност. Европа използва Изтока и утвърди идеята за благоденствие срещу послушание, равноправие срещу приемане на различното, свобода срещу пренебрегване на останалия свят.

Ето, че източните диктатури се разпаднаха, а Европа не само че просъществува, а и процъфтява. Ако попитате самите управляващи в парламента, те навярно биха поклатили безпомощно глава  и заявили: Е, все пак правилата се спазват...

Къде останаха обаче принципите и идеалите на Европа?
Естествено, Европа имитира присъствието на благодетели почти успешно. Нагледен пример би бил „имитаторът“ Дейвид Камерън – който диктува всеки следващ такт на Европа, би елиминирал и последното гражданско право на европейците и с най-голямо удоволствие би запълнил канала между Европа и Великобритания със сярна киселина.

Докато Европа се превръща в крепост от Средиземно море до Кале и Доувър, не можем да се надяваме, че расизмът няма да дойде на власт.

Не гладът, мъчението е повод за бягство?

Светлата Европа никога не е елиминирала расизма. Той винаги е бил в нея, нелекуван, пренебрегнат.

Ето, че гръцката криза е факт, изведнъж в Европа се процеждат националистически и расистки предразсъдъци. В светлата нова Европа. И в този изпълнен с омраза европейски дух реакцията към бежанците не би трябвало да ни изненадва. Когато се говори не за помощ, а за задължения, както беше през европейската финансова криза, човек не трябва да се изненадва, когато тази „спасителна“ система засегне и тези, които имат нужда от помощ.

Не можем да гледаме отстрани сякаш фетишът към власт и ограниченията нямат общо с омразата и насилието към бежанците.

Днес Европа развива идеите си, но губи разума си. Ако днес хвърлим поглед към интеграционната политика, ще можем ли да различим политическия беглец от икономическия?
 

Кратката история на Континента на мира

Защо е добре да бягаме от диктатор, който управлява със западни пари и според западни интереси, но е лошо да избягаме от глада и несретицата, които са ни върнали сто-двеста години по времето на разграбващата колонизация от Запада?

Как въобще може в една капиталистическа система да е грешно един икономически беглец да мечтае по капиталистически, за по-добър живот? Какво политическо понятие от 19-ти век би било използвано, ако политиката се ограничаваше само до бизнеса на отделни търговци?

Всичко това не бива обсъждано в Европа. А тя така или иначе има прекалено малко опит, за да бъде компетента по темата.

Джордж Оруел, който е писал под влиянието на бомбените атаки от 6-ти и 9-ти семптември 1945, е визуализирал една Европа, която не е основана на разграбване. През 47-ма още той говори за една Европа, единственото място на света, герой на свободата, където би могъл да се развие така нареченият „демократичен социализъм“.

Той обаче, също така, пише: Заплаха за Европа ще бъде апатията, консерватизмът и липсата на знание. Тези хора не могат да си представят нещо по-различно. Въпросът остава, казва Оруел, ще са готови ли тези хора да преосмислят стандарта си на живот, да се откажат от благосъстояието си, които малко или много „разграбват“ стандарта и благосъстоянието от „цветните“ страни?

Оруел е бил скептичен. Той е знаел: Това са расистките корени на Европа.

Автор: Георг Дийц, Spiegel.de
Превод: Марина Илиева
 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.