Страната на кифлите.

Гледам една смачкана луксозна кола. И чета историята на нашите дни, и виждам героите на нашето време.

Героят на нашето време е Кифлата.

Тя е млада кифла, с кифлено име на течен шоколад, на деветнадесет и е получила бърза кола.

Защо е получила бърза кола? Защото я е разменила за детеродните си органи.

Не е раждала, дала ги е на консигнация срещу спортно „Ауди”.

Но понеже размяната е кон за кокошка, разбирай, много скъпа технология за придвижване срещу много амортизирана вагина, нещата са стигнали до катастрофа. Което е логично. В катастрофата вагината е оцеляла, за да може да продължи да се дава на консигнация, но технологията на „Ауди” отива към изкупуващите коли за скрап фирми.

Което не е  логично, но вагините печелят битките много по-често, отколкото предполагате.

Кифлата е била пияна. Нарушила е закона. Слушала е Ивана. Минала е на червено. Това е единственият начин една кифла да се чувства значима. Кифла, светофар, червена светлина – тая кифла вече е готова да се снима в Биг Брадър, ей.

Тая кифла ми прилича на цялата държава и на цялата българска политика. Българските политици си дават задника на американците или турците и получават скъпата технология да управляват цяла държава, и то в Европа.

Ама те са пълни кифли и винаги стигат до катастрофа. Лека катастрофа, тежка катастрофа, национална катастрофа.

Никой не смее да обижда кифлите и политиците – от тях ни зависи хлябът, както и това дали ще правим секс. А ние сме готови на всичко за хляб и секс.

Друго не ни трябва. Другото ще си го откраднем.

И политиците, и кифлите гледат да са много готини на снимка. И са суетни - и политическите кифли, и обикновените кифли. И си правят селфита навсякъде. Но гледат в кадър да няма лайна. Което е трудно, защото лайната са навсякъде. Кифлите и политиците се правят, че не са виждали лайна и не произвеждат лайна. Но лайната на кифлите всеки си ги има в своя живот, а на политиците лайната всеки ден ги дават в новините, леко смекчени като визия, малко украсени с магданоз.

Живеем в Кифлария. Това са симпатичните, леко обидени от живота хора, които не могат нищо, не вършат нищо, но искат да са на корицата на прочуто списание. Или поне шефове на агенция към министерство.Защо? Защото имат детеродни органи? Не е само това.

Защото ние сами им даваме скъпата технология на демокрацията и скъпата технология на скъпата кола. Щото сме прости. Само прост човек може да си даде скъпото „Ауди” на кифла. Или държавата на полит-кифльоците с наръсен с пудра-шекер език.

Кифли, кифли кифли. Няма кой да ти свърши работа. Само катастрофи, превърнати в съмнителна телевизионна слава.

Тук таме и някой труп, след нелепа кифлена катастрофа. Така живеем. Търпи се, казват.

Ама защо търпим кифлите – не знам.