Евалата, Пирогов!

Седя и държа в ръцете си резултата от нашия разпад.

Той е едно малко дете, което познавам отдавна и, което ме е страх да не изпусна. Детето е спасено, разпадът продължава и в този момент, но аз искам да благодаря на още някого, освен на Господ.

Това дете съм го хранил и съм си играл с него - той е мил и добър, спокоен е и изключително позитивен наспорти мен и мястото, където живеем с него.

Това е синът на цигуларката, малкият Еци. Ние помогнахме мъничко той да оцелее, помогнахме мъничко да не остане без майка и ще помогнем мъничко това дете да получи справедливост. Но нашата работа е нищо, нищичко - в сравнение с хората, които са богове и поправят всички грешки на това разкапано общество.

Искам да кажа – евалата, Пирогов! Ще го направя в духа на времето, на езика на времето, в което живеем. Защото е малко де са каже сполай ти, благодаря ти Пирогов! Ама не само за това дете, а за това, че до вас, в Пирогов, опира всичко, което е сбъркано на тая земя наоколо.

Всяка обществена грешка, всяка родителска грешка, всеки катаклизъм и катастрофа ние я докарваме до вас и искаме от вас да оправите нещата.

Да са такива нещата - каквито са били. И каквито си ги представяме. Искаме всичко, което сме сбъркали да се оправи с няколко шева. С някакво хапче. С операция. С последната намеса преди намесата на боговете.

Вие, доктори и сестри от Пирогов, повече от това, което пиша тук, няма да получите.

Може да получите някоя славна чалга песен, която започва така – Евалата, Пирогов, с неук текст и жестоко възхищение. Повече от това няма да има за вас – нито пари, нито слава. Дори неблагодарността със сигурност ще е повече. Но си заслужава вашата работа повече от всяка друга наоколо. Вие поправяте грешките на едно от най-грешните общества, ремонтирате тъканта на нацията, вие сте последната инстанция преди да се осъзнаем какви невъзможни същества сме и как нелогично се изтребваме.

Изтребваме се по пътищата, в панелките, в политиката, в кръчмите, в градския транспорт и с всяка цигара наоколо. И се надяваме вие да ни спасите.

Изтрепваме децата си, мачкаме ги, давим ги, тровим ги и после искаме да ви хванем за престилката и да ви кажем – докторе, помогни.

Можеше да ви спестим много неща. Но ние сме прости и още много дълго ще опираме до вас не заради съдбата си, а заради глупостта си.

Аз мога да ви благодаря и да ви кажа само евала.

Но благодаря и евала не само заради нашия Еци. А заради последната бариера и последната работилница преди отвъдното, която вие пазите добре. А ние разтягаме ли, разтягаме.

Детето е добре. Благодарим на отделението по невро-хирургия, начело с професор Ники Габровски, екипите на детска неврохирургия и детска реанимация, доктор Христо Пседерски , доктор Стефан Габровски , доктор  Лалева, доктор Овнарски, доктор Михаил Захаринов, старша медицинска сестра Красимира Лесева, леля Спаска и леля Деси.

Който пропускаме да ни прости.

Автор: Мартин Карбовски, екип Лентата

Снимката публикуваме с изричното разрешение на майката Невена Велинска