Войната на утробите

Войната на утробите
20-09-2015г.
63
Мартин Карбовски

Млада жена води пор на каишка. Опитва се да го изкъпе в морето, животното е ужасено, любопитните погледи са приковани. Стой, порче, стой, не се дърпай, мама иска да те изкъпе. 

Така можеше да започва някоя от кратките абсурдни шеги на Даниил Хармс. Но всъщност е нова мода сред заможните жени и момичета в Източна Европа. Порът трябва да е без типичната за него смрадлива жлеза. За целта му се прави специална операция. После се гледа като куче.

Когато започва една война, социално премеждие или обществен катаклизъм е хубаво да се вгледаме в културните особености на страните в конфликта. Заради типичната за либералния диктат мракобесна идея за политическа и джендър коректност никой не иска да каже защо Европа ще загуби войната с прииждащия  от Близкия Изток нов обществен модел, основан на рестрикциите на исляма.

Ще загубим войната заради битката на утробите. Едно от достиженията на модерното общество ще го убие. Това са правата и равенството на жените на Запад. Или по-скоро обратното - тоталното безправие на източната ориенталска жена и неиното посвещение на децата.

Белите жени не раждат. Техните празни утроби създават кухината в западния социум, която се очаква да бъде запълнена с работническа класа, но ще бъде запълнена с ислямски пролетариат. Свободата, технологиите и културните привилегии на западната жена я накараха да се обърне към себе си, да се вгледа като исихаст в пъпа си - от нея, като излишна змийска кожа, беше свлечена отговорността за голямото семейство, което е базата на всяка икономика и просперитет. 

От нея, Западната жена, се очаква да се грижи за себе си, нежели за дете, а камо ли за деца. Тя беше възпитана от концерните за козметика ("защото го заслужавам!") както и масмедиите - в идеята да не развали тялото си и да не го посвещава на изтощението на раждането. 

Западната жена трябваше да може да е гола, красива и обща, решаваща сама за тялото си. Абортът й, пластиките й, и количеството бит, което тя иска да поеме (което съпътства отглеждането на деца) - всичко това стана нейно решение и оттам - логичен отказ. 
Бялата жена абдикира от библейското си предназначение, превърна се във фетиш, който процес сам по себе си беше красив исторически пърформанс с могъщи спонсори и аплодисменти.

Истината е, че модерният мъж харесва модерната жена такава, каквато е, той я създаде и бере плодовете й. А плодовете на този тандем бяха не само промискуитет - бяха дори научни, културни и технологични пробиви, в които жената имаше немалко участие.

Но този процес жестоко състари Запада. Направи го бездетен и секси. В този процес няма добри и лоши, няма да търсим грешка или да осъждаме някого. Така се получи, така изглеждаше прогресът за нас, западните хора и особено за нашите жени.
Инстинктът за възпроизводство някак беше канализиран в идеята за едно, максимум две деца с добро образование, а остатъкът от него, първичната майчина нежност, се изля в заместители като битови придобивки, кученца, котенца, дори екзотики като оперирани порове и игуани.
Неща, които на изток са обект на презрение и никога приоритет.

Последните 50 години заради ислямската революция в Близкия изток жената беше откъсната от западното влияние и й бе казано да си стои вкъщи. Неиното образование стана фиктивно, а социалните й контакти - намалени и забранени. По веригата "баща-брат-съпруг" жените там са третирани като свещен предмет, сакралността им и овеществяването им беше обосновано от редица нови интерпретации на хадисите и корана, така наречените учения на моллите, с което на източната жена й бе отнето правото на решение за аборт, сватба, брой деца и количество битови занимания. 

Близко-източната жена извървя пътя от музикалния клип на 70-те, в който се пее "ду ю лъв ми, ду ю нийд ме" (където е с къса пола) , до свят, където Аллах забранява картините, голотата и музиката, но отваря неподозираните удоволствия на майчинството.

Културите на Запада и близкия Изток така се разделиха по отношение на ролята на жената, че ние на Запад днес дори нямаме статистика дали арабите ползват контрацепция и, ако не (или да) дали това е съобразено с волята на жената.

В този смисъл, жената в арабския свят беше обезправена от новата ислямска диктатура. Същото се случи с одобрението на Световния хегемон - САЩ, който избирателно водеше войни за права и ги поливаше обилно с пропаганда.

В този момент либералният диктат, ръководещ социалната революция на жените на Запад влезе в тотално противоречие - едни и същи западни хора се бореха  за еднополови бракове и за правото на жената да прави аборт (или мъжът й да взима името й), в същото време на Изток, но и във Франция и Турция, либералността разреши на много жени да се откажат от правото си да гласуват, тъй като отказът също е право.

Правото на хиджаб се появи заедно с обсъждането дали жените могат да ходят като мъжете голи до кръста на обществени места. Което можеше да се съчетае - на един и същи площад в Малмьо можеха да излязат жена с хиджаб и жена, която кърми гола до кръста.
Но веднага вторият образ, християнският, започна да обижда чувствата на мюсюлманите, които всъщност бяха гости на континента.

И се стигна до нереципрочното обсъждане, при което кърмещата християнка с едно дете беше дискриминирана за сметка на облечената с хиджаб жена с шест деца.

И тук войната беше загубена, в този момент.
И в този момент се разбра, че войната е религиозна и женска.

Така на Запад съществува Фемен, едни излючително смели и луди жени с абсурдни либерални възгледи, а в Близкия Изток жената беше покрита до пети с хиджаб. Така на Запад ембрионът беше тълкуван от гледна точка на майката, а на Изток тя беше длъжна да се превърне в раждаща машина - гледната точка не толкова на мъжете, колкото на моллите и новата идеология.

Демографиите на модерните и арабските страни показват войната на утробите - докато на Запад жените гледат куче на 25 години, на Изток вече имат три деца. А мъжът им нерядко си е взел втора жена.

И на Запад и на Изток обаче жените са доволни от еволюцията си, сочеща две съвсем различни посоки.

Безправието на изток (според западните стандарти) обаче не беше осъждано от Запада. Западът се опита да се съсредоточи върху правата на руските гейове, докато в Близкия Изток се възстановиха убийствата на жени с камъни. Така утробите на арабския Магреб произведоха тълпа, готова да стане армия, а на Запад произведоха козметика за кучета.

Днес тези два полюса се смесват, това е перфидна война, несъмнено. Тя няма да бъде спечелена от Запада и неговите велики Прогрес и Култура, ако не бъде спечелена войната на утробите. Западната демокрация работи на принципа на мнозинството. Когато източните хора в Европа станат мнозинство, те в геометрична прогресия - създавана от утробите на жените им, ще могат да диктуват обществените правила.
Има и нещо любопитно - на тези процеси досега от Западните страни се е възпротивила културно единствено Гърция. Отбележете си и това, че тя е единствената страна, която е едновременно и западна, и православна.

Войната на утробите, започнала преди 45 години и реализирана днес, е политиката на Саудитите, които повтарят кръстоносните походи наобратно и като либерален фарс. Те са тръгнали на поход, украсен от полумесеца по земите на богатите неверници и покварената им империя.

Дотук, за тяхна радост, те срещат глупостта на една несправедлива и объркана жена като Меркел, която взима решения извън сублимността на пола си, а по-скоро в битността си на зелена феминистка, която може да спаси едно дърво, но не може да спаси един континент.

По същото време една епоха и един свят свършват и техният залез е величествен и красив. Както и малко малоумен - заради бялата жена, която отглежда опериран пор и, която не осъзнава превеликата си роля в битката на световете.

Нейната утроба е празна и модерна. С празнотата й обаче ще си отиде и модерността. Което, ако се опитваме да се поучим и изразим като враговете си - би могло да е логичното Божие наказание за всяка празнота и глупост.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.