Денят на престъпното безумие.

22.09.2015

Така обикновено наричат решението на цар Фердинанд на 16 юни 1913 година българската армия да започне едновременни бойни действия срещу бившите си и безспорно вероломни съюзници-разбойници от Балканската война.

Започва Междусъюзническата война. Последиците от това катастрофално решение всъщност се усещат в българското общество чак до ден днешен.

Вчера, след дълги разговори и преговори, вътрешните министри на държавите членки на ЕС „договориха“ задължителното квотно разпределение на имигрантите на територията на ЕС. Прочее, редица източно и централно европейски държави, осъзнавайки националния си интерес, между които Унгария, Чехия, Словакия и Румъния, гласуваха против „зъдлжителните квоти“. Полша и Литва също са против.

В дългосрочен плана това „решение“ ще има най-малкото същия, ако не и по-голям катастрофален ефект върху бъдещето на европейския континент. И не само, защото „задължителните“ решения, вземани с „мнозинство“, противоречат на идеята за ЕС, основан на взаимното уважение, равноправие и зачитане на националния интерес и суверенитет на отделните държави-членки. И го превръщат в административно-бюрократична реплика на Съветския такъв.  

Това далеч не е най-големият проблем. А той е именно в налагането на „прецедента“. ЕК отчаяно се нуждаеше от прецедент за „задължително“ разпределение, който да превърне в „трайно“ решение. Да го превърне в механизъм за последващи разпределения. Именно това е скритата идея. Да се постави началото на дългосрочното задължително разселване, на квотен принцип, на всички сирийци, от Афганистан, през Пакистан, Ирак, Еритрея, Чад, Алжир, ЦАР и прочее.

Колкото и да са те. Преди месец се говореше за разпределяне на 40 хил. световни сирийци. Днес за 160 хил. До края на година Върховният комисариат по бежанците на ООН, прогнозира притока на 1 милион имигранти. Само в Германия. И тук идва голямото немско лицемерие.

Немските социални и икономически разчети показвали необходимостта от имигранти, като евтина и неквалифицирана работна ръка. И за това канцлера Меркел ги била поканила, всичките сирийци от целия свят. За да ги посрещне с плюшени мечета.

Това е оправданието. И като видяха ефекта от поканата немските власти обявиха, че затварят границите и започват да делят „бежанците“. По свое усмотрение. Тоест, сирийци от Пакистан – може, ама косовари не може.

Лицемерие.

Имам едно предложение към канцлера Меркел и към ЕК. Предлагам разпределение, също на квотен принцип. Предлагам три квоти. Едната за Германия, другата за Швеция, третата за Австрия. Да си разпределят всички сирийци, от целия свят, както намерят за добре. Те си ги поканиха и една четвърта квота – за всеки кретен и полезен идиот, който продължава да твърди, че пакистанците са сирийски бежанци. Т.нар. „холна квота“. Който си отвори устата да мъцне хуманно по темата незабавно да получава на домашния си адрес трима сирийски араби от Алжир. Без право на избор.

И не виждам причина това човешко преселение да тъпче граници, да нарушава суверенитет и закони, да пали хотели, да опикава и всичко останало гари, площади и прочее по пътя до Германия. Турция има огромен пътнически въздушен флот. И вече заяви, че ще достави всички на всяка държава, която ги поиска. Не виждам причина всички тези хора да не бъдат извозени със самолети до Германия. За сметка на „мути“.

А че имигрантите не са нито сирийци, нито бежанци, стана ясно дори на най-либералните и „хуманни“ мъпети от сутрешните блокове.

Забелязахте ли как, в рамките на няколко дни, когато майките с децата, а всъщност брадати и космати мъжаги си устроиха вакханалия и погроми по граници и хотели из Хърватска, Унгария и Словения, дори „журналистките“ с най-окръглени от „бежански хуманизъм“ очи, обърнаха палачинката и терминологията и „бежанците“ станаха „мигранти“.

Истинско удоволствие е да четеш екстремистко-либералните парцали тези дни – и да наблюдаваш този цивилизационен и понятиен гърч на цялата сюрия грантови списуватели.

Както и да е, въпросът е, че това решение отваря пътя за безкрайното квотно разпределение на неизвестен брой милиони хора, на територията на държавите-членки на ЕС. 

Позицията на министър Бъчварова по темата противоречи на българския национален интерес, прочее.

Та вчера беше Деня на престъпното безумие за ЕС. И началото на края му такъв, какъвто е сега.