ИЗБОРИ В СЕЛО КЛИМЕНТ

Селото е на 15 километра от Карлово. Пътищата са разбити и тъжни. Мракът е повсеместен, асфалтът е тесен. Рядко се разминаваш с коли. Водят ме на среща с избиратели.

А вие се грижите за бежанците. И за Волен Сидеров.

Хората, за които трябва да се грижите са в село Климент. Последните българи, тихи и спокойни като изчезващ вид. Няколко млади човека. Майка и дъщеря. Няколко мъже, за които разбирам, че са войници. Това някак е обнадеждаващо.

В тази страна все още има войници, човек.

Другите са възрастни хора. Възрастта им обаче ги рисува като хора, които далеч, далеч не са безполезни за народа си и времето си. Просто са отрудени. И си личи -  зарязани са. Не от жена си, не от децата си. Зарязани са от държавата.

Събранието е в стар пенсионерски клуб.

Искам всеки политик, който е управлявал в тази страна последните 30 години, да влезе в този пенсионерски клуб на село Климент и да се разплаче. Заради жиците по стените, заради скованите столове, заради мушамата по масата, заради все пак живота – няколко саксии със зелени цветя, които някой упорито е поливал. Пластмасов евтин часовник, закачен на стената. Некролози. В гръб към насядалите хора ни гледат некролози. Мъртвите приятели, съселяни се връщат, за да помагат на живите. Между некролозите се мяркат обяви за самодейност. Некролози и самодейност. Това е липсата на държава.

Картинката на политическото безочие. И картинката на търпежа.

Така свършва животът в тази страна. В пенсионерския клуб, който живва, само когато има избори. И след това – нищо ли?!

Искам политиците да видят този клуб и след това да се самоубият ритуално, защото прошка за тях няма да има нито на Земята, нито на небето.

Пред клуба – локви. Разбити улици. Стълбове с много жици по тях. Няма осветление обаче. От вътрешнината на дворовете се разнася мрачна светлина. Една крушка, две крушки. Животът е в мъглата на изборите.

Събират се много хора.  Клубът се препълва. Ще говори бригаден генерал Шивиков. Той е кандидат кмет за карловска община. Хората го обичат, защото е успял да върне от война децата и мъжете им. Той е войникът с четири успешни мисии в Ирак и Афганистан. Климент му е родно село. На стария войник му е мъчно, че така му изглежда селото.

Говори като военен, което го прави разбираем за тези хора. Техният живот е минал между завода в Сопот, службата в Марино поле и площада на Карлово. Минал е, докато са им обяснявали, че няма пари. Няма пари за тях, няма пари за селото. Минава животът, а хората от Климент са видели, че пари има за София, за лъскавите магистрали и за непознатите екстри на далечни управници.

Хората се радват на Шивиков. Искат човек на реда. Искат някой да направи ревизия на община Карлово. Шивиков е независим. Има шанс да отиде на балотаж. Хората виждат това като шанс за селото и шанс за общината да излезе от схемата на партиите.

Не искат партии. Страшно много са уморени от партии.

Закъснели влизат на събранието наши черни събратя. Слушат прави и мислят. Не задават глупави въпроси, не искат нищо. Циганите, които са тук, искат да изберат за кого да гласуват. Има и такива цигани.

Дават думата на журналиста от София. Казвам им, че партиите са се окопали във властта. Че, ако изберат Шивиков трябва да изискват от него. Радват ми се хората. Казват, че не могат да ме гледат по телевизора. Аз им казвам по най-глупавия начин да ме гледат в Интернет, на компютър. Умълчават се.

Само баба Пенка каза – нямам компютър, момче. Обещах на всички в селото компютри. Какво толкова. Всички го правят.

Оживени са. Срещата свършва. Баба Пена ме подхваща под ръка и пита как мога да върна внучката й от Франция. Вече не мога да лъжа и да се шегувам.

Някой трябва да върне българите. Някой трябва да създаде ред. Някой трябва да се отдели от системата и да започне отначало.

Страх ме е да мисля, че това трябва да е генерал. Но пък вече сме готови на всичко. Всъщност генерал не е лоша идея. Пожелавам успех на Шивиков и благодаря за поканата.

Излизам от селото. Мокро е. Зареждам бензин. Човекът на бензиностанцията ме разпознава. Кажи им на тия в София, че това не се търпи. Малко им остава. Така им кажи.

Казвам ви. Или на вас ви остава малко - или на всички ни остава малко. Требва да се избира между двете.