Христо Стоянов: Стефан Цанев – като плагиат

Съвсем наскоро Стефан Цанев бе на гости при Антон Хекимян.

Трябваше да съобщи на човечеството какъв дисидент е бил и как са му спирали пиесите преди 1989 година. Така ги спирали, че те трябвало да се играят в провинциални театри.

Когато преди години не ми издаваха първата книга, не я издаваха не само в София, ами и в Пловдив, и във Варна – само там имаше извънстолични издателства.

Пък и Стефан Цанев по времето, когато не са му пускали пиесите беше главен драматург на театър „София”. Работата на главния драматург бе да спира пиеси, а не да му спират пиесите. Така че той, в качеството си на Главен драматург е трябвало да… забранява собствените си текстове.

Няма да говоря за стиховете му: „Един поет пише стихове за Комунизма/върху бюрото на Столипин./ Хубаво е бюрото./И стиховете са хубави./ Аз съм за такава традиция!”, "Хей, червеи във вратовръзки - напред!/Вие прогресивно затлъстявате./Вратите, през които влизате,/ са тесни за излизане./ Няма връщане. Затуй напред/ И викайте за всеки случай:/ - Да живее комунизма! Напред","Дори да се превърна в скитник/ и да остана без другари-/ ще спя във парка със Уитман,/ с Маяковски и Вапцаров./ И сутринта ще се завърна с подути слепоочия,/ категоричен като изгрев!/ И с изгрева, макар неточно/ ще римувам комунизма!/”,”Когато говориш скучно за комунизма/ значи говориш против комунизма”…

Тези, написани с „дисидентска” страст стихове не съм ги писал аз, а той. Но това е въпрос на морал.

Даже мислех да напиша, че ще тежи на неговия морал, но след интервюто му пред Антон Хекимян разбрах, че на този човек няма какво да му тежи. Коментирайки исляма, той стигна до „прозрението”, че тази религия се намира в „своето средновековие”. Не само се намира, а че „Ислямът е болен от средновековие”.

Оказа се, че не само цитира мое заглавие на есе, публикувано преди повече от десет години, ами започва и точ в точ да изрежда тезите ми по въпроса. Без да се постарае да размести поне местата на случващите се събития в една религия като християнството и тяхното проектиране в исляма тринадесет века по-късно.

Стоях пред телевизора с отворени уста и слушах как „дисидентът” не смее да произнесе името ми, да каже, че поне цитира някого. Но как да го направи, като няма да може да блесне с „новата си теза” по въпроса. Това се нарича плагиатство. Не е конгениалност – все пак живеем в една страна, пишем на един език (нашият език толкова е търпял, че Стефан Цанев ли няма да изтърпи), в едни медии се въртим – нормално е да се засечем тук и там, да се прочетем от време на време. Но да се крадем само и само, за да блеснем пред публиката – наистина не съм очаквал.

И за да не съм голословен пускам два линка – към интервюто с негово дисидентско величие, и към есето ми, публикувано през 2006 година в „Новинар”…

Интервюто на Стефан Цанев: ТУК

„ИСЛЯМЪТ, БОЛЕН ОТ СРЕДНОВЕКОВИЕ” от Христо Стоянов - ЧЕТЕТЕ ТУК