ЦАР БОРИСов IV

И дойде време отново, както всеки път в историята, нашата - искахме да стане по-добре, но стана, както винаги.

Народ не остана много, но колкото останаха си върнаха Царя-Батюшка, жаждаха силно за него и го извикаха  в нов образ и старо подобие.

Приличаше малко на Цар Симеон и повече на Тато, ама говореше повече от първия и беше хем по-благ, хем по-страшен от втория.
ЦАР БОРИСов IV дойде на власт усмихнат, ама беше и строг,  ама беше и справедлив.

Каза, че не е искал да победи навсякъде именно в името на демокрацията и в името на толерантността. Че това, на което се радват опонентите му, един Плевен например, той сам им го е дал в ръце. Доволен каза това и самодоволен, блестящ в очите на придворните, а картата на България беше в синьо, такава, каквато я мечтаехме преди 25 години, когато СДС беше живо. Е, сбъдна се.

Но не за ЦАР БОРИСов IV ми е думата. Думата ми е за тия дето не могат да живеят на свобода и е заплаха за тях да има две мнения в живота им и две посоки да има. Тоя народ не може да избира едно от две или едно от много, трудно му е, той си обича да избира едно от едно - иначе се обърква или преяжда.

Не за ЦАР БОРИСов IV ми е думата, а за свободата на избора и алтернативата. Имаше един филм с Робърт де Ниро и Робин Уилямс, казваше се „Пробуждане”. В тоя филм едни хора боледуваха от кататония, като зелки бяха, чувстваха и чуваха всичко, но вдървени бяха и нямаха живот. Жертви май бяха на летаргичен енцефалит.

Като нашите хора 50 години в комунизма, така изглеждаха. В тоя филм един доктор намери хапче, нарече го Ел-доп и им го даде на кататонните. И те се постепенно раздвижиха и заживяха, така, както българите се раздвижиха и заживяха през 90-те години на двадесети век. Във филма се разтанцуваха, разговориха, станаха социални, тръгнаха по любов даже и видяха света не от болничното легло, което е като метафора на комунизма, а видяха света от улицата и на кино, което е метафората за свободата и демокрацията.

Но един ден се сковаха пак бившите кататонни хора от филма и постепенно се върнаха в креватите си. И устите им се изкривиха и престанаха да говорят, хапчето Ел-доп вече не действаше и светът им помръкна. Пробуждането беше кратко, това е и хиперболата и литотата продължила в живота на българите има-няма 25 години.

Поискаха си българите Цар-Батюшка и го създадоха и му дадоха градовете си и селата си. Някой да се грижи за тях.

Нищо страшно не е станало, може пък за добро да е. Само напомням, че Пробуждането беше за кратко, като за малко отворена тежка вратица на килия, зад която се мярка късче зелена земя и свобода за други птици, не нашите.