ЧОВЕК НА ГОДИНАТА?

ЧОВЕК НА ГОДИНАТА?
06-11-2015г.
25
Радост Петрова

С напредването на ноември все повече ще чуваме за тая поредна измислица „Човек на годината”.

Не само това, ами ще разбираме, че почти цяла София е номинирана.

Лично в моя Фейсбук през ден се появява нов борец за правдата на социума, който приканва да го лайкнем (или каквото там трябва тоя път) и да го оценим.

Защото, видите ли, номинираният, лейди Даяна, Майка Тереза и Махатма Ганди имат почти еднакъв принос за доброто в света изобщо.

Хората явно наистина имат нужда от награди. Правенето на добро само по себе си не е привлекателно. Във всяко хубаво дело трябва да има нещо от Дявола – я статуетка, я грамота, я отличие...

Да се изтъкнем. Да се направим на по-хрисими, отколкото някога сме си представяли. Да лицемерничим и да ни награждават за това.

Вие ще кажете, че така даваме положителен пример в обществото. Ще посочите сигурно, че това може да мотивира и останалата част от народа (и може би всички отведнъж ще засветим в тъмното и ще ни поникнат крилца?).

Аз обаче съм реалист. Също като вас, живея в тая държава.

Гледам същите глупости, нагнездили се в телевизора. Слушам същите политици. Пътувам в същото метро. Подминавам същите клошари. Страх ме е да ходя нощно време по абсолютно същите улици.

Е, повярвайте ми никъде по изброените места не видях, срещнах, чух или забелязах индивид, достоен да накичим с непорочното „Човек на годината”.

Номинациите за тая титла звучат така сякаш не само, че не се намираме в България, ами сме по-скоро в утопичната версия на Швейцария.

„Господари на ефира” са отличени за неуморната си защита на правата на животните. Някаква гражданска общност пък трябва да наградим, защото се е обявила против корупцията, като преди това си дали име и вече изглеждат далеч по-респектиращо (въобще как веднага след тяхната поява не е спряла цялата корупция - не знам). Има още няколко граждански формации с нулева успеваемост, но с особено нобелови цели и останалите номинации са някаква пошла форма на имидж мейкърство.

Пародия.

Може би не ме възмущава толкова цялостната глупава визия на това да обявиш някого за „Човек на годината”, колкото това, че 20 минути търсих и презареждах страницата в Интернет, а Бойко Борисов така и не се появи сред предложените. Отчитам го като груба грешка.

Верно, той сигурно щеше да отстъпи наградата на реформаторите. Но самото внимание е важно.

Затова официално обявявам, че номинациите са нереални. Гласуването не трябва да бъде зачитано. Пробвайте другата година пак. Подгответе се по-усърдно и да няма такива недоразумения занапред.

А сега - спрете тоя фарс и нека не се излагаме сами пред себе си. Толкова сме малко, че си знаем всичките кирливи ризи и всеки кариес на кътните зъби.

За хора не ставаме вече, камо ли някой от нас да е човек на годината.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.