Реквием за една тийн *урва

Двама почти тридесетгодишни мъже се борят и почти загиват заради любовта на петнадесетгодишно момиче.
На колко години според вас е започнала тази история, за да се развие в кървава циганско-шекспирова трагедия?

На колко е била ученичката, когато двама полу-криминално проявени, за единия се говори, че е сводник, започват да се интересуват от нея и тя започва да "им дава" и да отговаря на попълзновенията им.

Става дума за вече официално узаконената педофилия, за детската проституция като поминък и момента, когато любовта се превръща в идея за телесно притежание, в робство.

Това е процес, който в последните години пълзеше от циганската махала към българското училище. Беше проблем най-вече на децата сираци, които обезпечават местни чичковци с детински секс. Но процесът не беше овладян - идеята петнадесетгодишна да върти двама двойно по-големи от нея мъже - и тази идея беше включена в конструкта на "новото нормално".
Понеже нашето общество няма памет, ще напомня следното:
Реално случаят в Сливен е копие на случая през 2008-ма година в дома за сираци в град Трън, където тогава с пушка беше убита 15-годишната Лиляна Тодорова, а други две деца бяха ранени. Извършителят беше Асен Илиев, който се самоуби.
Случаят с Лиляна - http://www.vesti.bg/novini/dvete-raneni-deca-sa-bez-opasnost-za-zhivota-strelecyt-se-e-samoubil-1172623

Между другото, три години по-късно, едно от ранените деца в Трън, Клара, стана жертва на друг педофил в Северозападна България, с когото живееше на... семейни начала.
 

Приликите в двата случая от 2015-та и 2008-ма година са потресаващи, освен едно - тогава всички нарекоха извършителя на убийството на дете с думата "педофил". Днес отново имаме педофил, но някак незнайно защо се говори за "изясняване на лични отношения"?!

Това, което се случва е нелепо. Когато случаят се сравни с подобни в миналото случаи, в него си личи ясно как широката норма на примирение с отвратителни обществени привички се променя в полза на педофилията, разврата и нежеланието да наречем нещата с истинските им имена.

Защото това, което се случи в Сливен е резултат от скрита детска проституция.

В резултат на процес, който влезе в българското училище, в обикновения техникум, по примера на забутания дом за сираци в Трън, известен като публичен дом.

Новите обществени и журналистически политики пречат на такива случаи да бъдат показвани и заклеймявани, именно защото става дума за деца. Под похлупака на цензурата (да не се снимат и показват деца) останаха едни процеси сред младите, които ние само имитираме, че познаваме.

Хиляди инициативи, множество психолози, кампании и грешни пари се хвърлят, за да се тълкува и спре процесът на детската проституция - но резултатът категорично е обратен.

В големите градове мъжете могат да наемат съвсем свободно проститутки под 18 години, които са българки от добри семейства. 

Как да се разкаже за това, като дори снимката на убитата „девойка” е запретена да се показва днес?
Проблемите с деца без лица се лепят по лицата на следващите деца. Прекрасната идея да защитим жертвите всъщност защитава престъпниците. И това не е проблемът.

Ужасът на тези събития е в бялото лице на убитата. В нейното семейство, за което никой не говори. В идеята, че децата могат да вземат решения сами – под все по-силния диктат на порока и след абдикацията на нормите.
Бог да прости детето. Пазете се вашето да не е следващото.