ПРОБЛЕМИ НА НАЦИОНАЛНО ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА (БЪДЕЩАТА)

ПРОБЛЕМИ НА НАЦИОНАЛНО ОСВОБОДИТЕЛНАТА БОРБА  (БЪДЕЩАТА)
17-11-2015г.
40
Мартин Карбовски

Има стотици дефиниции за тоталитаризъм и робство, но в днешната ситуация тоталитаризмът се измерва със закъснението, с което политиците и медиите следват обществената логика.

Общественото съзнание е интуитивно и неподатливо на пропаганда и внушения, помним това от комунизма.

Днес това, което мислят политиците за „правилно и навреме“, националният дух и мислене (там долу) проверява и обсъжда много преди скованите в парадигмите си и влиянието отвън властимащи.

Народите  не се заблуждават, това правят политиците.

Те  живеят в измислен свят и за тях събитията са изненада. За нациите в Европа събитията не са изненада. Защото тенденциите са ясни – ислямът е в подем, докато свободните хора се държат като идиоти с позитивни настройки, зададени им от нарочно грешащ център.

Когато това закъснение, времето на осъзнаване на един проблем между население и политици стане фатално - това е тоталитаризъм.

У нас той е регресивен, упадъчен и трае, колкото политическата власт да открадне още малко – понякога с десетилетия. Иначе от нея, политическата власт, вече никой не очаква да се прави държава.

Така че, вече не е рано да се говори за бъдещи проблеми на националноосвободителната борба – дори и без наличие на ясен враг, субект на войната.

Навсякъде в Европа тихо и полека се заражда съпротива срещу външната политика на държавите в Евросъюза. В Швеция горят домове за бежанци – по няколко пъти. В Германия издигат плакат Путин да ги спаси от Меркел – може да звучи като виц, но несъгласието със създадените проблеми става все повече и Меркел и Оланд са политически трупове. Централна Европа, бившите социалистически страни явно познавайки същността на проблема „ислям“ и проблема „тоталитаризъм“ – те вече послушаха общественото мнение – това са Полша, Унгария, Чехия.

Орбан каза – имаме право на самоотбрана. Защо само Орбан казва това? Това трябва да е факт и постулат дори и да няма война.

У нас ние се лутаме – заради еничарите на общественото съзнание, заради пари, заради ужасен страх да не стане по-лошо. Но и у нас вече се говори за толерантност в кавички, за война и затваряне на границите. Говори се официално. А за времето, което загубиха в глупости нашите политици няма да им бъде искана отговорност – както винаги.

Днес пък отново се заиграха с меркеловата пропаганда – казват – да правим разлика между бежанци и терористи. Съгласни сме – но нека да направим тази разлика не на наша територия и докато същите така наречени бежанци, са подвластни на нашите закони. Сега никой не чува това. Но утре политиците ни ще го повтарят като тяхна политическа идея.

Погледнете в бъдещето. Ако (само ако) се наложи една България да се справя с големи терористични гнезда и групи – на какво може да разчита тя?

Скепсисът е излишен, всеки и всички могат да се справят с този проблем, независимо как ще се развие. Но проблемът, (ако не мислим скептично и като жертви) не е само един – в разбивката си проблемите реално са много и те са повече от техническо и психологическо естество.

ПРОБЛЕМ НОМЕР 1.

СВИВАНЕТО НА ПОНЯТИЕТО ЗА РОДИНА.

Понятието РОДИНА беше изчегъртано от общественото съзнание като комунистически идиом. Всички глаголи, свързани с родината бяха подигравани и трити. Така се стигна до идеята, че родината е само твоят двор, твоят периметър, твоята собственост.

Между идеите за свобода се прокрадна и настани сякаш завинаги покварата на интернационализма – че всички сме равни, едни и същи и уважаваме живота еднакво. А това не е така. Не сме равни. Манталитетът ни е ужасяващо различен дори в рамките на Европа. А врагът, който никой не иска да дефинира, поне е дефиниран с едно – категорично не уважава живота. Така покварата на националното съзнание и суверенитет беше маскирана като пацифизъм. Никой не иска да воюва днес, когато отвън отчетливо се стреля. Българите станаха обезоръжени пацифисти, които чакат заколение. Но има малка надежда.

Всеки българин смята да откаже днес да се бие на границата, ако там се появи враг. Защото всеки българин е пацифист (от страх, или отчаяние, или от заблуди). Но всеки българин е склонен да грабне оръжие и да защитава семейството си.

Реално новите обществени отношения свиха идеята за Родина до няколко стотин квадратни метри (апартамент, двор), докато старите, също порочни обществени отношения твърдяха, че родина е всичките тези 111 000 квадратни километра, наречени България. Това е жесток проблем. Защото всеки стратег и военен ще ви каже, че е по-добре една война да се води на границата между два свята и две държави, а не в градовете ни. Заради покварата на либерализма днес ние се суетим в това объркване. Цели територии от България и тяхното население се смятат изоставени от центъра на властта и са безперспективни не в икономическо, а в чисто териториално отношение (за какво ни е Странджа Сакар!?)

Така, ако има война на нас със сигурност  ще ни се наложи (ако) да се бием в обсадените си градове. Но може да е иначе. За целта не е нужна силна и зловеща армия, дори не е нужна армия на наборен принцип. Защото войната е несъразмерна и срещу подъл враг, но той не е многоброен и икономически обоснован. Това е враг без тил, това са единици – както при левия терор от 70-те години на 20 век.

ПРОБЛЕМ НОМЕР 2

ОТКАЗЪТ ОТ ПРИНУДА

Държавата България, отказвайки се от суверенитет частично в рамките на Евросъюза, се отказа и от принудата като част от арсенала на всяка държава. Демократична България между другото по най-гротесков начин се отказа от налагането на каквато и да било принуда към чуждестранни граждани, непознати субекти, нарушители на международни закони, но ползва принуда при самоорганизирането на слоеве от собствения си народ.

Примерно, ако днес 200 000 ловци се опитат да се самоорганизират да охраняват държавната граница, това ще бъде запретено от властта. Наспорти това днес всеки, който иска да влезе през зелена граница на България може да го направи. После може и да излезе. Какво е правил в България – къде е заложил бомба или капан или ядка на нелегална организация – това се преследва палиативно от държавата България.

Ние не знаем какво се случва на наша територия. Властта се крие зад нищо незначещото – „никой не е застрахован“. Това е така. Но пък все нещо може да се направи по темата със застраховката.

Този проблем е проблемът на Меркел. Държавното кормило на България е в чужди ръце и ние нямаме сърце и задник, за да се противопоставим на изключително съсипващи и глупави идеи, идващи отвън.

Ако германската икономика може да поеме 1 милион бежанци, ние не можем да си позволим и сто такива. Защото колкото и да обичаме хората и Евросъюза, ние първо трябва да се погрижим за себе си. А човеколюбието се превръща в глупост и пропаст.

Днес се говори, че дори Франция ще затваря джамии. Това е принуда. Дания затвори границите си с Швеция – това е принуда. Унгария реално се справи с бежанската вълна чрез принуди. Когато се защитаваш - принудата е логична.

ПРОБЛЕМ НОМЕР 3

ЕВФЕМИЗМИТЕ.

Наричат ги бежанци. Те са нарушители на държавна граница. Те търсят права – това са претенции на хора, които нямат статут на граждани на Европейския съюз. Наричат съпротивата срещу това „фашизъм“. Вината на Европа за фашизма придобива фарсови размери – никой не прави това, което Европа (Меркел) прави – нито една друга страна. Подбудите вече са неясни, некоректни и девиативни.

Има още един проблем в пропагандата на евфемизмите. Европа постави различни условия за пребиваване на румънци и българи от една страна (Шенген) и от друга за сирийци и афганистанци. Това е дискриминация и признание за нас, че сме втора ръка хора – ние не можем да работим и получаваме помощи там, където терористите (или бежанци, или икономически емигранти) получават жилища, живеят в социалната им система и си търсят правата – включително и безумни права като шериатските такива. Оланд не признава, че в страната му има квартали, гета, анклави, в които никой не живее по европейските правила, но пък се живее с пари на европейските данъкоплатци. Тази пропаганда и евфемизми стигат при нас в чист вид и те не са проблемни за свободомислещите и ползващите Интернет. Но са проблемни за българските медии. В тях в момента се насажда страх и ние сме на крачка от забраняването на думи, новини и определени лица като мнения. Това е част от спойката на нашата покварена политическа среда и съюза й с Брюксел – нашите във властта искат да са послушни пред Брюксел, за да могат да извършват най-голямата кражба от хан Аспарух насам – кражбата на еврофондове. В Брюксел пък си затварят очите за кражбите тук, докато изпълняваме налудната им идея за подмяна на демографската тъкан на Европа. И всичко това се нарича медия. Слава богу – има Интернет. Докога – ще преценят те, отново.

ПРОБЛЕМ НОМЕР 4

ЛИПСАТА НА МЪЖЕ

Липсата на армия е липса на мъже. Ако сега, недай Боже, се наложи да се съберат 50 000 годни за обучение хора - вие къде ще търсите тези мъже? В дискотеките и на гонките на мотори и автомобили?!

Няма да повярвате, но това между другото е правилният отговор – въпреки развалата и покварата в тази страна все още има млади мъже, някои със съмнителна репутация, други директно от фитнесзалата – това е останалият ресурс, на който може да разчита страната.

Подигравайте им се, бъдете скептични – но само те и ловците са последната ни възможна и нелоша организация и ресурс за укрепване да държава (дори не за водене на война).

МВР през цялото време говори за липса на ресурс и липсата на ресурс си личи на границата ни с Турция най-вече. Само че МВР не иска да спомене и не може (не иска) да организира или да подкрепи самоорганизацията на определени групи от обществото. Това се е случвало в други страни и в нашата страна по различни исторически поводи и в различни епохи. Ако и това е забранено от Европейския съюз, такъв съюз не ни трябва. На нас ни е наложително да се случи нещо по подобие на  Строителни войски от времето на  Стамболийски. Трудовата повинност може да се обоснове по много начини – включително и доброволността. Къде може да е проблемът в несъздаването на такава самоорганизация и налагането на отчаяние и виктимизация сред обществото?!

Отговорът на този въпрос е в следващия дефиниран проблем.

ПРОБЛЕМ НОМЕР 5

ЕНИЧАРИТЕ

В България от десетина години работят правозащитни организации, за които всички знаем, че са резидентура на различни държави. Покрай тях има толкова много скандали и едно ужасяващо мълчание от страна на държавата при всяко едно правителство. Тяхната дейност доскоро граничеше с предателството на националния интерес, отскоро си е чисто предателство. Те обаче са овластени повече от самата държава – организации като БХК имат офиси във всички бежански лагери и са скрепили тази си неясна дейност с безсрочен договор с МВР. Как става това? Защо държавата го позволява? Ето ви един проблем. Няма как да се самоорганизираме и сплотим, когато срещу ни има добре комплектована платена армия адвокати и протестъри срещу всичко. Нещо повече – същите последните години явно организират русофобска кампания с неясна цел. В нея опитът е всичко руско да се сведе до комунистическо и съветско. Тази им дейност е видима и зловеща, както бяха зловещи действията на самите руснаци през периода на комунизма. Просто ние повтаряме едни и същи грешки с различни Големи братя. Защо е така – помислете, когато отивате на избори.

ПРОБЛЕМ НОМЕР 6

ЛИПСАТА НА СЛУЖБИ

Не мога да говоря компетентно доколко и как, и защо ние нямаме дейност, която да прилича на дейността на службите, както в други държави. Това беше процес на съсипия на българските служби и тяхното подчинение – това е сигурно. Но мога да говоря за това, че всеки ден в обикновената си журналистическа работа попадам на съмнителни, добре организирани възпитани хора, чужденци, които се занимават с проблемите на България, докато това не правят нашите служби. На границата ни с Турция в момента може да срещнете за два дена трима възпитани бели хора от различни правозащитни организации със сложни имена, но няма да срещнете жандармерия. Реално събитията с бежанците от нашата граница до офисите на ДАНС са поставени под чуждо командване, а нашите хора на терен просто са там, за да корумпират още повече себе си и обстановката. В тези събития гражданите на България виждат абдикация и липса на държава. Те искат това да се промени. Задачата е изключително сложна, а положението, както казват е „изпуснато“. Но същата задача въобще не е невъзможна.

Продължете вие списъка от проблеми. Тези проблеми не са проблеми на една нация, която се готви за война, не са фашизоидни изводи на бял европеец, а са проблеми на мирно време, които всяко едно правителство трябва да иска да реши.

Още повече, че наоколо е започнала най-перфидната и зловеща война, позната ни от историята. Никога досега врагът не се е крил така зад беззащитността си и не е проявявал такава жестокост едновременно с това. Никога досега в нито една война враговете не са сменяли така бързо окраската си от обикновени граждани до главорези, от вярващи в религията на любовта, до убиващи в името на религията. Никога досега не сме имали такива слаби, зловещо объркани лидери на целия континент. Никога досега не сме имали така сложна геополитическа ситуация на възраждане на стария колос и стария нов полюс на световната политика Русия. Но все повече виждаме неадекватността на нашето общество и битие и все повече трябва да се търсят решения.

Ако такова решение не дадат днешните политици, то ще дойде само – в желанието за твърда ръка и отмъщение към варварите.

Това не бива да се случва. Ето затова трябва да сме и  подготвени.

Либералният диктат се оказа много по-пагубен за нашата колективна идентичност от комунизма, че вече сме склонни да носталгираме комунизма. Това е най-страшното.

Днес българите свързват демокрацията със слабата държава и зависимите отвън политици, а миналото с величието на една система и армия, която поне гарантираше държавност.

Истината е, че без система и армия няма държавност. Останалото са решими проблеми.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.