НОВИТЕ СТАРИ ВНУШЕНИЯ НА СОВА ХАРИС

Осем дена (19-26 ноември) агенцията "Сова Харис" провежда социологическо изследване, събира информация. После две седмици обработва данните, и на 11 ноември публикува резултатите от работата си със съответния анализ по разни вестници и сайтове.

Анализът е на директора на агенцията Васил Тончев, бивш комсомолски функционер и приближен до БКП-БСП. Този човек през миналата година стана лауреат на "Златен скункс" на култовото предаване "Господари на ефира" за най-фалшивите и най-отдалечени от истината социологически предизборни прогнози.

На парламентарните избори "Сова Харис" прогнозира 23,0% за ГЕРБ при реален изборен резултат 32,7%, а за любимата БСП прогнозира 25,0% при изборен резултат едва 15,4%. И в двата случая грешката е с по 10 пункта, но по отношение на самите прогнози "социолозите" бъркат в първия случай с чудовищните 44,5% спрямо прогнозата, а във втория - с 39,6% спрямо прогнозата.

По белия свят допустимата стохастична грешка в нормално социологическо изследване е 2-3%, Най-много с толкова може да се сгреши, ако сгрешиш с повече, изгонват те от гилдията, зарязваш компютрите и отиваш да садиш компири. Значи, налице са основания да не очакваме достоверни данни и сега. Така е.

Първо, според изследването изборната активност в момента би била с 2,5% по-висока от предходните парламентарни избори, въпреки че в анализа си Тончев говори за нарастваща "значителна апатия в обществото ни".

Второ, слисващо е числото на доволните от "сегашното статукво в държавата" граждани: 85% от пълнолетните българи (само 15% не били доволни и искали промяна).

Трето, според "данните" за електоралната подкрепа БСП се радвала на умопомрачаващо нарастване на обществените симпатии, за столетницата щели да гласуват цели 11,2% от реално гласувалите (те са 51,1% от всички имащи право да гласуват), които се редуцират на около 23% в изборните резултати (ГЕРБ щели да имат 49%).

Значи, въпреки "Златния скункс", в Сова Харис твърдоглаво държат на прогнозните си 25% подкрепа за БСП, държат си на отношението 2:1 в мача "ГЕРБ-БСП". Социолозите не искат да приемат, че това отношение е съвсем друго, то вече е поне 4:1. Тончев и компания вземат желаното за действително, както винаги, и въобще не си спомнят какво стана преди месец на мача при местните избори: 22:0 при кметовете в областните градове, 44:15 при общинските кметове и т.н.

В изследването се третира и въпросът за общественото доверие към Правителството.

На първите места са, няма как, премиерът, Лиляна Павлова, Ивайло Калфин и Петър Москов; на последно, естествено подалият оставка Христо Иванов.

Много странна е обаче динамиката на доверието, измерено от Сова Харис на два пъти тази година - през пролетта и сега. Всички министри, освен двама, са със значителен спад на доверие. Най-голям е този спад при Петър Москов (-40% спрямо индекса на доверието към него през пролетта), Николина Ангелкова (-33%), Калфин (-25%) и Павлова (-14%). Двамата министри с рязко увеличаващо се доверие са Красен Кралев (+12%) и... Тодор Танев (с цели +25%).

Естествено, за "най-добре справящ се с работата си министър" се сочи социалистът Калфин, специални хвалби неизвестно защо получава и Вежди Рашидов. Данните за динамиката на доверието според мен няма как да са верни, тъй като противоречат на очевидните факти в общественото пространство, тези данни всъщност са тънка и хитра манипулация с политически конюнктурни цели, които всеки по-умен българин би могъл да съобрази какви са и да види как те определено са премерени доста далеч в бъдещето. Не само самите уж установени със стандартно face to face интервюиране на точно 1000 респонденти данни са забавни. Забавни са и разсъжденията на Васил Тончев, щедро пръснати из медийното ни пространство уж като анализ.

Те на практика представляват поредица от захаросани внушения в полза на БСП: че има "необходимост от нова визия за лявото"; че Столетницата пак е "втора политическа сила" (а тя не е); че БСП само "засега" не е алтернатива на управляващите, но скоро ще бъде; че се "укрепват позициите на АБВ" и т.н.

Подчертава се в заканителен тон явно основната цел на анализа, най-важното внушение: "Предстоящата кампания за президентски избори ще покаже перспективите за лявото политическо пространство." За Сова Харис тези перспективи хич не са малки. И тя работи за тях.