Назад към миналото: Кой е последният участник в щурма на Райхстага?

По време на войната никой не си е представял, че един ден Берлин ще бъде превзет, а над Райхстага в центъра на Берлин ще бъде развявано знаме различно от нацисткото.

Много са историите, които се разказват по темата, ние се спряхме на спомените на Иван Лисенко и Николай Беляев.

Преди дни се появи информация, че Иван Лисенко е последният жив ветеран в света, който е участвал в щурма на Райхстага.

Според историята на Лисенко, той заминава на фронта, когато е на 26 години и успява да достигне до самия Берлин. След ожесточените битки той е един от хората, издигнали съветския флаг на втория етаж на Райхстага.

Историята, която разказва пред руските медии опровергава досегашните твърдения, че последният участник в щурма на Райхстага е починал.

Досега се смяташе, че това е Николай Беляев. Той почина през 2015 година на 93 – годишна възраст в Санкт Петербург.

Също като Иван Лисенко Николай Беляев заминава на фронта като доброволец на млади години. Сражавал се е във войната до самия и край. И сам споделя, че е раняван два пъти, но оцелял. Бил е ръководител на 756-ти полк. Той и най-близките му – Егоров и Кантария според него са първите, които са нахлули в Райхстага и издигнали Знамето на победата на купола.

По стените на германския парламент все още стоят автографите на руските войници, разказва Беляев в едно от последните си интервюта.

„Нашата Лиза” в чест на Лиза Чайкина и в чест на Героя на Съветския съюз”, е написаното от него послание.

Иван Лисенко обаче разказва друга версия за щурма на Райхстага. 

Ръководената от него дивизия получава заповеди да щурмуват на всяка цена и да завладеят всичко.

По думите му знамето е било издигнато високо, за да видят всички, че войната е свършила и вече ще можем да живеем спокойно и в мир. Дълго време Лисенко поддържа връзки със своите приятели от войната. В последното си изказване той заявява, че не познава починалия преди дни в Санкт Петербург Николай Беляев, който също е взел участие в щурма.

След края на войната Иван се прибира у дома и живее с дъщеря си Евдокия Лисенко. Тя е била само на 4 години, когато е посрещнала баща си. В момента, 74 – годишната жена се грижи за своя баща в родния им град.

„Помня как се върна от войната като смел герой – с вдигнала глава, тогава обаче беше без ордени. Дойде и каза: „Върнах се”. Баба тогава лежеше на печката, извика ме и ми каза: „Дъще, ела при мен”. Аз й отвърнах, че няма да дойда и се скрих от него, разказва Евдокия.

Няколко дни след това баща и заминал за Москва, за да бъде награден със златна звезда, което е най-високото звание - "Герой на Съветския съюз". 

Семейството им в момента не води богат живот. Според Лисенко животът му не е минал напразно, тъй като е участвал в спасяването на света от фашистките завоеватели.
 

*****

ПРИПОМНЯНЕ: ЩУРМЪТ НА РАЙХСТАГА. ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ.

Щурмуването на Райхстага е един от най-емблематичните и запомнящи се моменти от Втората Световна Война.

Непосредствено преди превземането на Райхстага, Съветската Армия превзема домът на Химлер, където по това време е разположено министерството на вътрешните работи на нацистка Германия. 

Там е разработен план, чрез който се цели щурмуването на Райхстага и издигането на съветското знаме.  

По това време от Москва са утвърдили девет такива знамена, но само това, което бъде издигнато на Райхстага, ще бъде Знамето на победата.

Планът се изпълнява от 171 –а дивизия и 150 –а., като първото знаме е издигнато в 22:30 часа на 30 април от щурмовата група на капитан Владимир Маков, старши сержант Гази Загитов и Александър Лисименко, сержант Михаил Минин и Алексей Бобров.

Второто е на групата на майор Михаил Бондар, а третото на групата на лейтенат Сергей Сорокин.

Третият щурм се увенчава с успех и на различни части от сградата са издигнати три победни знамена, както и няколко неофициални.

1 май 1945 г. над Райхстага е издигнато Знамето на победата.