Живейте, часовникът тик-така...

Проблемът на младите хора днес е...глобализацията и по-специално - новите технологии, развитието на социалните мрежи и компютъризацията. Компютърното поколение – това са всички родени след 89-та година.

Всички тези, които в днешно време живеят живота си в социалните мрежи, смеят се с емотикони или едно просто: Hahah hah ha ha xa xa xa. Радват се на снимки, вместо да излязат навън и да видят картината пред очите си, а не от монитора на компютъра си. Пускат статуси, вместо да изпитат истинска емоция. Радват се на дебилни глупости, с които хабят времето си часове наред...

Едно време (когато бях на 15) социална мрежа беше да излезеш и не да poke-неш някой, а да се запознаеш с някой. Не да му request-неш приятелство през компютъра, а да се сприятелите през времето, което прекарате заедно, тренирайки някакъв спорт, или докато играете футбол, или като се напиете до несвяст на 17 г. и си мислите, че светът е ваш. А когато изпаднеш в беда – същият този човек, с който сте се сприятелили да ти стане един от най-добрите приятели и един от хората, които те вадят от лайната като нагазиш дълбоко в тях...

Проблемът на социалните мрежи е, че те реално не те социализират. Напротив, заробват те, забиват те, и затъпяваш.

Уж социална мрежа, а те а-социализира. Твърде е лесно да поискаш на някого приятелство само по снимките, които гледаш в профила му, но ако срещнеш този човек на улицата - би ли го поздравил реално?

Айнщайн е казал „За съжаление вече стана очевидно, че нашата технологичност задмина нашата хуманност.“.

А продължението на този цитат по смисъл е, че технологиите се създават в помощ на човечеството, а в крайна сметка ще бъдат неговия най-жесток убиец. Преди години би се сметнало за романтично да заговориш непознато момиче и да я поканиш на среща....или ако не, то поне би означавало, че имаш мъжеството и смелостта на един човек да иска и желае запознанство с друг човек, който го е заинтригувал поне с усмивка.

За съжаление, в днешно време 80% от жените при запитване дали биха отвърнали позитивно на поканата от непознато момче, но видимо добронамерен, отговарят с НЕ. Обяснението е, че това го правят само някакви психопати...

Другото дразнещо нещо в социалните мрежи е как там хората очевидно искат да се изкарат страшно готини и весели, каквито в реалния живот всъщност не са, затова като се отиде на парти се правят 1200 снимки, за да се покажем какви сме купонджии... После броим лайкове... Бил съм на такова парти, където всички стояха и буквално забиваха. И бяха отишли, за да се покажат с новите си дрешки, с които по-късно да си направят селфи в огледалото на тоалетната и реклама в (А)социализацията, наречена Фейсбук, Туитър и т.н.

Най-смешното идваше, когато минеше фотографът на заведението, тогава всички кипваха за около минута, докато траеше фотосесията. 10-20 почти еднакви снимки и пози, в които същите тези хора досега безлично и каменно зациклящи, буквално се раздаваха - все едно ги снимаха за корицата на Холивуд Лайф. А после във великата социална мрежа, който не е ходил на даденото парти, а само е прецъкал снимките с надпис - „УНИКАЛНО ПАРТИ“ си е помислил: „Бреййй какъв див купон съм изпуснал“...

Хабим се, хабим ден по ден от живота си сякаш ще живеем хиляда години. Забравяме, че на всеки човек часовникът му тик-така.

Ако утре ви кажат, че имате една година живот, няма ли да изпозлвате всеки един от тези 365 дни, за да живеете, извън Фейсбука?

А няма ли да използвате всеки един час от тези 8760 часа, за да направите всичко, което можете да направите, но винаги сте го оставяли за после, защото в момента някой ви е писал в мрежата?

Лошото е, че теорията на Айнщайн се потвърждава. Колкото сме по-тласкани от нови технологии и начини за комуникация към социума, толкова повече се затваряме вътре в нашия си собствен свят и не допускаме никого в него.

Затова, празничен съвет от мен - живейте, а не просто съществувайте в матрица, объркани, оплетени, изядени в собствения си свят-затвор, в който вие държите ключовете, но вие сте и пазачът, и стената, и решетките.

Росен Резнофф