(З)ВЕРСКИ СТРАХ

Чувате ли отдолу тихото бучене на хората, българите, като замръзнало море, чакащо лятото?

Усещате ли несигурното полюшване в пластовете на нацията, сеизмичната вяра че е сам и предаден?

Всеки ден в черепа на народа се удрят милиони информационни вълни.

Някои от тях предизвикват страх, кататонен ступор, бъдещето е змия, ние сме мишката.

Не съдете хората, които прочитат заслепяващата новина, че Европейският съд е забранил кръщението. Не се подигравайте, не ги съдете, не сравнявайте този страх с рептили и кеймтрейли.

Българите, за разлика от всички други нации на континента, заради угодливите си във всяка епоха водачи, са изпитали на собствен гръб не толкова робство, колкото ужасите на липсата на логика, наложена ОТ-НЯКОГО-ОТГОРЕ.

Помним и не ни се изброяват скудоумията на живота ни.

Заради търпежа ни сме ги опитали всичките.

Комунистически, интернационалистически, демократични, капиталистически, диаболични, инфернални митове на злото идваха, гуляеха и си отиваха. И повечето бяха реалност. Наша реалност, българска.

Кой е мислел преди 1950, че ще му вземат петте овце за ТКЗС, никой.

Кой е мислел, че ще го вкарат в лагер заради виц или насмешлива цигулка, никой. Кой е мислел, че ще го бият, защото носи дънки или подпечатват, защото има къса пола. Никой.

Кой през 1990 мислеше, че произвеждащите като заводи АПК-та ще трябва да се разрушат? И всеки да си вземе по пет овце от 1950-та, почти същите? Никой.

Кой е мислел, че заплатата му ще е 10 долара, защото има инфлация?

Кой е мислел, че баба му може да бъде изнасилена и че ще му забранят да пише в свидетелствата си думата "циганин"? Никой.

Кой вярваше, че на кравите ще се дават моторизирани чесала, на кокошките пили за нокти, а на прасетата топки? Никой.

Кой вярваше, че в италиански болници ще се махне кръстът от стената, заради обидени болни друговерци? Никой, само Фалачи го говореше.

А кой вярва на медии? Никой.

Но аз вярвам на страха си и не се срамувам от него.

Вярвам на познанието си докъде може да стигне един нов СССР, който забранява да се говори за Кьолн - отново, мама му стара, заради интернационализма ли?! Вярвам, че прозорецът на Обертон (бел ред. виж ТУК) се премести още една степен напред след лъжливите статии за забраната на кръщенетата в Европа.

Знаете ли защо?!

Защото в момента, от вчера, ние обсъждаме НЕОБСЪЖДАЕМОТО. И го правим в християнските си семейства. Споменаваме конвенции, права на децата - все сериозни, съществуващи неща.

Страхуваме се. Видели сме човешко око в социалистическата бутилка бира. За него не пишеха вестниците. 

Видели сме рязаните глави на християни в Сирия - и за това не писаха вестниците. 

Видели сме как започват всички зверства - в името на Бог, на Кумир, на Тотем, на фалшив съюз с обещания за свобода и права. И после - тихи битови забрани, където тихата забрана да вярваш в Бог болеше.

Затова не се притеснявайте, ако сбъркате в зверския си страх, заради болящите атавизми от миналото, крещящото.

Не се срамувайте от верския си страх, защото тук изнасилени мюсюлманки няма. Има легенди за Калиакра, които вече ги няма в учебниците, там има афганистански приказки.

Не се връзвайте на релативистите и либералите, които ви подиграват и ви казват - стига бе страхливци, това никой не може да ви го забрани.

Никой ли?! Всеки може и всеки иска. Техен Бог, Фалшив Кумир или Общ тотем - нещо всеки ден се опитва да изчопли душицата ни, да даде свобода на насилието и да ограничи жертвата.

Това е война. В тази война няма нищо по-важно от дезинформацията.

В дезинформацията вие сте първо жертви на медиите. После медиите ви успокояват, че такива неща няма. Но после това се случва. И медиите казват - случва се. За добро е.

Пътят към Ада е застлан с приспани хора.

Вярата трябва да се пази. Дори и от хора, които биха дръзнали да помислят, че кръщенето може да се регулира.

Не се срамувайте от инстикта си.

Реагирайте. Това, което опазите, с това ще живеете.

С другото винаги сме воювали.