"Европа сменя кожата си"

27-01-2016г.
64
Гост-автор

Европа е в паника. Европа стене. Европа е ужасена.

Бежанци и мигранти от Северна Африка, които съвсем наскоро преплуваха моретата върху своите крехки лодки и се давеха край бреговете, слизаха на брега и молеха европейците за къшей хляб и за керемидка над главите си, сега щурмуват границите, разкъсват телените мрежи и хвърлят факли срещу полицията. Съвсем наскоро те извършиха и реални погроми в Германия по време на новогодишните тържества: преследваха млади жени и момичета, които са били нападани, събличани и дори насилвани.

„Какво се случва?“ – питам моралистите на Европа „Какво става? Как може тези хора, на които ние, европейците, дадохме толкова много, да забравят топлината на нашата прегръдка, как могат да не оценяват нашето състрадание и толерантност?“

Какво трябва да се стори? Левицата и либералите, включително Ангела Меркел, изискват още по-голяма толерантност, увеличения на квотите, които ще позволят на Европа и Германия да приеме повече чужденци. Те вярват, че Европа ще ги очовечи и ще успокои сърцата им. Изглежда, че Европа и Великата Германия са забравили миналото си.

Европейските страни са загубили волята за оцеляване и волята за съпротива, забравили са прословутата си държавност, великата си европейска култура. Германия е забравила Кьолнската катедрала, Албрехт Дюрер, забравени са готическите катедрали, извисяващи се нагоре към небето. Забравили са своите велики композитори: Бах, Бетовен и Вагнер. Забравили са своите велики философи: Хегел, Шопенхауер, Кант и Ницше.

Европа се трансформира в нещо аморфно, кастрирано, и се готви да отвори вратите си за тази огромна маса от хора, които презират Европа и Германия. Щом случаят е такъв – тогава съдбата на Европа, и в частност съдбата на Германия, ще е тъжна. Техните земи ще бъдат наводнени с нажежената до червено Северно-африканска агресия.

На фона на случващото се насилие националистите се събуждат. Утре те ще имат политически лидери, а на следващия ден ще имат и своите духовни просветители, които ще напомнят на тълпите за величието на Германия, за най-големите германски държавници; те ще прокълнат Версай и всичко, което се е случило след 1945 г. Възможността за озаптяването на този либерален, „толерантен“ Европейски съюз вече не изглежда толкова пресилена.

Европа сменя кожата си. Европейският съюз се променя. Границите му започват да се разместват. Граници и тектонични плочи, които бяха замразени, днес се раздвижват. Ето Полша изведнъж демонстрира впечатляващ пример за това как тя, Полша, започва да се грижи за потиснатата си държавност. В Полша Долната камара бе поета от консерваторите и те веднага започнаха да обсъждат факта, че държавата трябва да бъдат защитена, че защитата на държавата е неразделен инструмент, чрез който хората признават своето историческо място, историческо дело и историческо бъдеще. Новите полски власти се стремят да контролират общественото мнение и да го насочват в интерес на националната държава.

Това винаги се случва в условията на криза: държавата неизбежно расте по-силно по време на централизация.

Какво ще се случи в Европа?

Как европейската история ще се развие в следващите няколко десетилетия? Вярно ли е наистина, че Европа е болнава, безпомощна девица, носена на гърба на огромен, свиреп и ням бик, който ще я завлече в лазурните вълни на океана от несигурност? Това ли е краят на стара Европа? Сбогом, Европа? Или случаят няма да е такъв?

Ще се събуди ли тази девица, ще скочи ли от дебелия гръб на бика, и ще възкресне ли от пяната в лазурните води като красивата Афродита?

Източник: memoria.bg

Превод: Неделчо Христосков / Memoria de futuro

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.