Убий мъката с лопата.
Сред множеството убийства и смърти на българи от последните дни, да се вгледаме в един конкретен случай, който мисля е епикризата на нацията.
И зловещо точно показва какво ни е състоянието на живота.
Убийството се случило в село Кранево.
Там, 50-годишен мъж, от село Оброчище, с 1.76 промила алкохол в кръвта, убива друг мъж, на 61-години, с лопата.
Пиянска свада, един удар с лопатата и сагата свършва.
Из медиите им пишат инициалите – на убития, и на убиеца, ама имената им нямат значение. Това са фигури, пешките от играта, в която сме влезли. Тъжна игра.
Просто така става наоколо.
И така решаваме проблемите – с лопата.
Живеем в обратния смисъл на значението на (селото на убиеца) – ОБРОЧИЩЕ.
Оброкът (оброчището) е свещено място, сакрален християнски обект, посветен на конкретен християнски светец – покровител.
Нищо от това не важи отдавна за нас.
Нито ни е останало нещо сакрално...
Понеже в немотията си, във вживотняването ни, в борбата ни за парче хляб и чаша ракия, изтощени от страха да не ни доубият, изоставени от институции и справедливост, мачкани от взелите някаква власт деспоти...вече не помним какво значи сакрално. Защото там, където е изчезнала свободата е дошло робството, а там, където живее страхът, си е тръгнала вярата и там нищо свещено няма. Нищо. Дори човешкият живот.
Нито пък умеем да сме християни...
Спрели сме да бъдем смирени, но не сме се научили да бъдем непримирими. Защото още се псуваме с телевизора, но като ни вдигнат винетките ни мързи да се надигнем, а като министри ни правят на глупаци, грам гражданска съвест не задействаме.
Нито вярваме в светците...
Защото, който не вярва на държавата си, не вярва и на себе си, и затова не надига глава срещу деспотичността и простотията. И така не вярва, че има как някой да е извън далаверата, камо ли, да е светец. В общество на интриганти и компромати, място за светци не ни е останало...
И така, едно пиянско убийство с лопата в Кранево е всичко, което трябва да знаем за себе си.
Точно толкова сме озверели, точно толкова сме се обезсмислили, точно толкова сме станали безпомощни в невъзможността ни да оправим живота си.
Точно толкова сме готови да убием съседа с лопата, но на мафиота-престъпник и политика-предател да простим. И страдаме от тая си безпомощност.
И убиваме мъката си...с лопата.
Още от категорията
.jpg)
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.