Нация, която не вижда по-далеч от лайното

Заради всичките безделници от тях очаквахме да измислят нов запомнящ се слоган, започващ с Arbeit.

Очаквахме да създадат зони, в които се пие чай с бром и се работи здраво при почти военна дисциплина. И никой не се оплаква от вътрешните порядки – все пак по-добре само казармен ред, отколкото истинска война. 

Германците обаче взеха, че разработиха специална тоалетна за бежанци, за да вкарат единствено лайнян ред. Което би трябвало да затвърждава инженерния им имидж на нация техническа, но в днешните времена изобретението им създава имидж на нация, невиждаща по-далеч от лайното.   

Поздравления за клозетния мулти-култи гений, но това не разрешава истинския проблем, а само се опитва да почисти мръсното следствие от него. Това е дебилно вторачване в онова, което произлиза от червото, въпреки че първоизточникът на проблема очевидно е собственикът на червото. Това дори не e кокошо-яйчен въпрос с повишена трудност – дали кафявото, или червото е първо.

Вече не можем да спорим с тях, невъзможно е да им се подиграваме, нито да ги осмиваме – няма смисъл, няма да схванат, няма да се променят. Как можеш да излезеш на глава с нация, която изобретява специални тоалетни за хора, нуждаещи се далеч повече от железни гащи за усмиряване на хормоните.

Как можеш да се разбереш с нация, която разбира интеграцията като приобщаване на тоалетната към задника, а не обратното. И как може да имаш доверие на нация, която тайно планира да живее с чужди хора по техните правила - иначе не би си мръднала мозъка да им създава комфорт до последния детайл.

Направете им кенефи според техните нужди и те никога няма да си тръгнат. Защо да си ходят, след като са открили вълшебната либерална прислуга, готова да изпълни дори прищевките на перисталтиката им. И чиято слугинска памет отдавна е забравила за кого всъщност се престарава – за хора, които дойдоха с алибито на пълните от страх гащи.

Те бяха хора, които трябваше единствено да съжаляваме. И в никакъв случай да упрекваме или да им натякваме, че са дезертьори от реални или измислени фронтове. Те забравиха откъде са тръгнали, защото местната прислуга ги посрещна с почести и продължава да се държи с тях като с непобедими пълководци. И те наистина си повярваха, че са герои от войната, че специалното отношение е даденост, включително към геройски избягалите им задници.

А онова, което най-много заслужаваха да получат, бяха условия, максимално близки до военните – за да е честно спрямо мъжете, останали да се бият и не избягали за разлика от тях. За да е честно към военните традиции, но либералната прислуга успя да разврати дори достойнствата на войната. Превърна я в първата война, произвела повече консуматори, отколкото войници. И роди най-разглезеното някога военно поколение, на което се самообрича да му върви след задника до живот. Всичко за здравите и прави дезертьори от фронта, всичко за победата над старата нормалност.

Наистина ли стана по-нормално да измислиш и внедриш нов мулти-култи кенеф, вместо да научиш глезените деца на войната как да сядат и да почистват класическата чиния. Днес има погнусени да използват с тях обща тоалетна, утре дали няма да има погнусени да използват една обща държава.

Те няма да си тръгнат – къде ще намерят друга толкова гламава прислуга. И тогава какво още ще им построите, след като вече сте им построили новите Мека и Медина. Какво повече ще им дадете, защото те ще искат все повече.

Така бяха научени от самото начало – всичко да им се дава, всичко да им се премълчава и дори дезертьорството им да бъде наричано мъченичество.

Някога такива мъже ги застрелваха на място или ги пращаха по тъмниците. А сега дори не ги карат да си изкопаят сами полева тоалетна. Наистина ли й имаше нещо на старата нормалност?