Като гърците

Като гърците
14-02-2016г.
18
Милена Янинска

Може би едно от най-тъжните неща, които се случват напоследък е отношението ни към гръцките протести.

Хиляди граждани от южната ни съседка ежедневно стоят на площадите и отстояват онова, което считат за свое право.

Ние пък им се дразним. Че нямали това право. Че е наглост. Че не бива така добре да са живяли през всичките тези години, от които ние помним глад и мизерия. И че – нека им!!!

Нека им след толкова много мързел и изхарчени пари - сега да им резнат крилцата и да видят те.

Нека ни и на нас...може би.

Да стоим толкова години и да гледаме как точно до нас има хора, които живеят човешки, дори охолно и които отказват да променят това, просто защото то е било нечия грешка.

Отказват да изплащат чужди дългове. Нещо, което ние правим безропотно и отделяме примирено от всяка наша порция, от всеки залък.

Изобщо няма значение как гърците стигнаха дотук, колко правителства са виновни, колко е фалирала държавата им или какви са правилните икономически и политически действия.

Важното е, че хората непримиримо отказват всичко това да бъде за тяхна сметка. Да платят със своите животи и да направят компромиси с онова, което са получавали до момента. И застават хиляди, и блокират граници и мятат домати.

А ние стоим отстрани и цъкаме с език. И само чакаме някой да ни посочи срещу кого да пишем гневни статуси. И кого да мразим.

Силно мразим онлайн. На улицата обаче сме все същите сиви шушляци – приведени, примирени, завистливи. Неудовлетворени. И безсилни.

Да излезем, да се борим за себе си и семействата си. Защо така? Народопсихология?

Онази преклонена главица, която сабята не е отсекла, може би е останала без дух, който да я крепи.

Наистина това е най-тъжното.

Как виждаме, че другите живеят добре, как ставаме свидетели на борбата им и как ги мразим. И им пожелаваме да станат като нас, без дори да се сещаме за варианта, че вместо това може ние да бъдем като тях. 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.