Българите може би са католици

Няколко дни след Св. Валентин все още не мога да осъзная цялата еуфория около този КАТОЛИЧЕСКИ празник.

Хора като луди купуват цветя, сърца и панделки.

В облаците летят плюшени мечета, а отчаяни жени се опитват да ги стигнат, за да усетят поне за малко любовта, дори под формата на панда или на зайче.

Мъже трепетно купуват парфюми, за да зарадват своите половинки.

Ресторантите ти затварят телефона: няма места, нали знаете какъв ден е днес. Естествено всички излизат и улиците се пълнят с хора, решили се на всичко, за да докажат, че любовта не е мъртва - поне за един ден.

„Свети Валентин е празник, който се празнува на 14 февруари от Римокатолическата и Англиканската църква. На тази дата влюбените изразяват любовта си един към друг, като изпращат поздравителни картички, бонбони сърчица. Обичайно е да се подаряват цветя. Името на празника идва от един от двамата християнски мъченици, наречен Валентин, живял през 3 век. Първоначално стар римокатолически празник, той започва да се свързва с романтичната любов през Средновековието”.

Интересното е, че в една католическа държава като Испания например не се отделя толкова внимание на този празник. Да, почита се светецът, но не идеята за романтика и любов в един ден...

Като се сети човек с какъв възторг в България се празнува и Хелоуин - наистина започвам да вярвам, че може би българите искат да бъдат католици. Да вярват в това, в което вярват другите...

И явно вече всички се опитват да подражават – с други думи, приличаме на чуждопоклонници.

Цялата история може да се нарече и забавна.

Да наблюдаваш как е костюмирано съседското дете и колко много се радва, че може да е супергерой поне за вечер.

Само дето не е толкова забавно, когато съседското дете потропа на някоя врата и оттам никой не му отвори. Защото в България никой няма да ти даде сладки, а ти ще му направиш пакост така или иначе.

Забавно е дори да видиш момичета, облечени в костюм на секси котенце, които постват снимки на това колко са яки. Е, те не искат сладки – директно минават на пакостите.

Интересно ми е, дали ако попитам децата, празнуващи Хелоуин какво е написал Ботев – дали те биха отговорили?

Например, миналият Хелоуин беше особено паметен.

Група ученици, начело с тяхната учителка, обикаляха всички входове на моя блок. Никой не им даде нищо. Хората или се криеха, или ги нямаше. Или не осъзнаваха, че трябва да им дадат нещо, а просто им се смееха.

Дали учителката е обяснила на децата всичките си уроци, и тогава ги е повела по входовете, или това е част от урока - как да бъдем по-интегрирани в света?!

Колкото до Св. Валентин, там положението е не по-малко комично.

Хора, решили да скрепят връзката си, пръскат луди пари в една вечер на себедоказване - обичам те, ето ти подарък. Ако не получиш нищо, а имаш гадже, то със сигурност нещата не вървят. Явно това трябва да е един специален ден, в който ако не направиш нещо - значи не значиш нищо.

Дори българите се лутат между това кои са и какво искат - винаги ще бъдат на едно ниво. Нито нагоре, нито надолу.

Докато не осъзнаят, обаче, че в католическите страни никой не слага мартеница, никой не коледува и не почита нашите герои и светци...

И докато българите не разберат този факт -  няма да разберат и другите нации. Защото може би чуждите просто не искат да разбират нас. Имат си свое минало и традиции.

Разбирате ме. Нали?