Тихо, че съм яхнал метлата!

Тихо, че съм яхнал метлата!
21-02-2016г.
16
Радост Петрова

Скоро качвали ли сте се в старо такси?

От онези, които някак са успели да запазят автентичната миризма и състав на въздуха още от 79-та година. Просмукани от цигари и тежки женски парфюми фабрични седалки, чиято тапицерия никога не е сменяна. Милиони софийски и провинциални задници са сядали на тях през годините, разливали са кафета, гасили са фасофе – въобще... симбиоза от неща, които можете да усетите единствено на Балканите.

Онзи ден попаднах в една такава капсула на времето.

На задната седалка нищо не подсказваше, че годината е 2016.

Отпред положението беше същото.

Шофьорът си бе оставил някъде в 80-те девствеността, мечтите, надеждите, а явно и слуха. Не знам дали ме беше чул точно къде отиваме, но изглеждаше целеустремен. Реших да се доверя на десетилетията с натрупан опит, които бе прекарал в отдаване на жълтата си количка.

По всичко личеше, че сме на прав път. Движехме се по улиците, по които трябваше и аз се успокоих. Заслушах се в радиото. Не знам как става, но всеки път, когато вляза в такси, попадам или на бесен фен на Анелия или на дървен философ, който слуша през цялото време новини. Този явно беше от новинарите, но отдавна не можеше да долови за какво точно му говорят от въпросното радио. Най-вероятно вече го включва само по навик.

Моето тяло обаче е младо, неопетнено и все още не чувства нужда да се самопредпазва от излишни главоболия, като изключва една по една системите ми за комуникация със света. И нямаше как да пропусна поредния държавен скандал.

Тамън ни хвана първият светофар и много рязко се сетих точно коя година е.

От радиото гръмна трагичен и апокалиптичен глас: „Бойко Борисов спря обществена поръчка за милиони! Слухове за корупция накараха премиера да преразгледа случая...”.

Стана ми интересно. Толкова патетично беше съобщено, че се притесних така, сякаш аз бях изпълнител на въпросната поръчка.

Не бяха минали и пет минути, когато от радиото се чу нова, извънредна новина: „Министър-председателят обяви прекратяването на още три държавни поръчки. Сигналите за корупционни схеми продължават...”.

Един след друг падаха и секторите, и милионите, поръчка след поръчка... За десет минути в таксито не мисля, че остана и едно действащо поръчение.

Премиерът за цялата задкулисна игра, която явно току-що бе открил, обвини г-н Делян Пеевски.

Очевидно въпросният стоеше зад всички фирми, на които бяха възложени за усвояване държавните пари. И явно това се е случвало под носа на Борисов. Нищо неподозиращият той...

Добрата душа на българската политика – той им дава ресори, назначава ги. А те? Качват му се на главата.

Добре, че отишъл на... почивка в Лондон, казва той самият. Там говорил съвсем случайно с някакво момиче и тя му отворила очите. Така веднага щом се прибрал от Острова, решил да стигне до истината за нещата и да измете корупцията от всички етажи на властта.

Става все по-забавно, помислих си аз, докато бях още на задната седалка на такисто, чакайки на поредния светофар. Чудех се, докато стигна, дали няма да е запечатал целия парламент, както е тръгнал със замах да прави нещата.

Казах си обаче, че не трябва да се прибързва с изводите. Пък и с премиер като нашия... нищо никога не може да предвиди човек.

На две пресечки от мястото, където трябваше да сляза, се случи нещо още по-странно и от управленските филми в радиото. Един полицай седеше по средата на пътното платно и отбиваше всички коли. В цялата колона нашето такси беше единствено и униформеният се запъти право към нас.

Отвори агресивно вратата на шофьора и му каза да слиза веднага. Конфискували му колата. Човечецът зад волана си беше откровено луд и съм убедена, че не разбра и тогава какво точно се случва. Аз обаче изпаднах в паника. Тамън да вдигна ръце и да се предам. Реших, че в крайна сметка идват да ме приберат за всичкото пиратско порно на компютъра ми. Вече слизах от колата и пишех смс на майка си, че я обичам.

Тогава чух полицаят да обяснява: „Спират всички таксита в София. По последни нареждания на Борисов. Момичето от Лондон му е пратило съобщение, че и тях ги държи Пеевски...”.

Бързах и нямах време да изслушам цялата шизофренична история, затова се запътих към метрото. В този момент отвътре заизлиза цяла тълпа недоволстващи хора и по мрънканията им разбрах, че и то е било преустановено. Причините – оказало се преди, че всички мотриси са сглобявани от майката на Делян Пеевски.

Въздъхнах. Видя се, че ще трябва да ходя пеша. Поне не бях много далече.

Докато вървях, изгасна уличното осветление, тролеите и трамваите също спряха да се движат. Няколко самолета кацнаха аварийно. Отцепени бяха всички улици, защото асфалтът бил собственост на Делян. В целия град настана тишина. Нищо не работеше и не помръдваше.

Изведнъж се чу нещо като бръмчене от въздуха. Бойко, яхнал една метла, кръжеше над София, надзиравайки положението, а народът отдолу възторжено го аплодираше и му се радваше.

Една жена дори роди от щастие директно на асфалта, но детето й беше обявено за национален предател и го изселиха в съседна Гърция. Откъдето няма да има как да се върне поне в следващите 15 години.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.