Ние сме поп Кръстьо

Ние сме поп Кръстьо
21-02-2016г.
63
Калин Руменов

Всеки ден, години наред предаваме смисъла Му и това предателство е станало новата ни нормалност. Защото Левски - това е Държавникът, макар и без държава. Защото последната ни държава - това е Той, макар и да не я дочаква. И защото култът към Него не може да съществува без култ към Нея.

Ние обаче сме открили вратичка в шизофренията и леко подали носа си през нея, питаме  – щеше ли да му хареса тази държава, за такава държава ли умря Той. Сами си отговаряме, че действителността няма нищо общо с чистата и свята републиканска мечта и продължаваме да се кълнем в Него, а Нея да проклинаме.

Искаме да я „закрием”, да я „разпуснем”, да я „забраним”, по-добре изобщо да „няма такава държава”. А най-много си умираме да я ебем.

Да я ебем, но без да й правим деца. Защото тя е курва на кръстопът, а с такива курви никой не иска да си цапа родовата кръв.

Затова нашето семе ще го проливаме надалеч, нашите утроби ще ги пълним и изпразваме в нормални държави, а нашите синове и дъщери ще се раждат с чужди тескерета и във “Фейсбук” ще пишат на новомайчин език.

Но и това не е достатъчно – прекалено леко е да я наказваме само с бездетие. Тя трябва да носи и йоще, и йоще срам по челото си.  

Ебал съм ти държавата – на мръсни чаршафи, върху вмирисан матрак и с много болка. Тя го заслужава, тя трябва да бъде не само грубо обезчестена, тя трябва да бъде и грубо унизена. Всички да й се изредим, докато не остане нито един неотмъстен.

Отмъщаваме заради Левски, защото той не умря за тази курва, а за нещо, което трябваше да е венерически чисто и свято.

Всъщност наистина ли заради това умря Левски - за да мърсуваме с Държавата ли. И като си свършим цялата мръсна работа, дали курвата ще се превърне в девица. Като я закрием, дали ще можем да я открием наново и колко време ще ни трябва – 5 века дали ще ни стигнат.   

Имаме ли, байовци, друг Левски, който да ни направи нова Държава. Имаме ли достатъчно доброволци да умират заради нея, или останаха само желаещи да я съдят за щяло и нещяло.

На хора, които чакат пари от държавата, дали им се умира. Бихте ли отишли на смърт заради съседа си, с когото се съдите, защото не можете да се разберете за някакви препикани метри между двата нужника.

Не знаем, а знаем да отговаряме от името на Левски какво му харесва. А знаем ли дали той би харесал нас, байовци, и денонощното ни предателство на мечтата му за Българска държава. На принципната идея за чиста и свята република, а не за поредното правителство, с което си обясняваме Държавата, и затова се чувстваме морално освободени да я ненавиждаме. Години наред трупаме омраза към всяка временна политическа система и това вече е ескалирало до омраза към всичко българско, към държавата на българите дори.   

Дали Левски не би ни ударил през устата, ако чуе как закриваме и какви велики ебачи сме. Дали ще ни повярва, че сме съвременници на най-трудните времена в историята на българите, или ще каже - я се стягайте, байовци. Дали ще се трогне от самосъжаленията ни, че сме жертви на геноцид - геноцид ли, знаете ли, лигльовци, какво е истински геноцид. 

Дали ще хареса концепциите ни за „нормален живот” и „да живеем като хората” – и нашата навремето не беше лесна, ама вашата днес е къде-къде. Дали в преследването на измисления ни консуматорски живот ще открие нещо по хъшовски симпатично - помня я таз същата черна прокуда, дето и нас млади пропъди по тежка чужбина.

Дали би се съгласил, че всичките ни нещастия идват от Държавата, а не от нейната народна десакрализация, при която народът дори не излиза в обедна почивка.

Дали, народе???? Дали може да има държава, в която една част от народа й не желае да живее, а останките му й желаят нещо много мръсно. Дали има изобщо смисъл от Левски, след като неговият смисъл е точно Държавата.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.