А вие въоръжихте ли децата си?

Едно момче оцеля. Като по чудо. Друго стреля. За пореден път – войната на малолетните прави преброяване. 0 killed. Този път.

Не е толкова важно как пистолетът на вуйчото се озовава в 16-годишния Ивайло, а как изобщо непълнолетният стрелец стига до идеята за оръжие? Че го иска, че му трябва, че ще му бъде от полза.

Някога (неотдвавна) кутия цигари или джойнт, малко шамари или юмруци разрешаваха проблема с вътрешния бунт и външните конфликти на тийнейджърите. Викаха им – детски работи.

Днес сме свидетели на извращение, в което героите във филма, забранен за непълнолетни, са именно такива.

Някога се притеснявахме, че агресивните видео-игри и филми ще доведат децата ни до състояние на конфликти.

Днес се убеждаваме, че не фикцията, а реалността е тази, която влияе пагубно на малките.

Когато всички около теб са на нисък старт в готовност за бой или саморазправа, бебетата започват да се раждат въоръжени до зъби. Нарича се еволюция.

Майката на 16-годишния нападател работи в чужбина.

Според статистиката, на всяко семейство се пада по един член, който работи зад граница, за да изхранва близките си.

В борбата за коричка хляб обаче забравихме, че повече от пари, децата ни имат нужда от любов, внимание и възпитание.

По-добре да израснеш с един чифт дънки и без таблет, отколкото с емоционални дефицити, страх от хората, недоверие в света, гняв към околните...

По-добре без Iphone, отколкото с пистолет в джоба и бомба със закъснител в сърцето.

А това е, което се случва неминуемо, когато семейството бъде заменено от улицата. Мизерията е лош съветник.

Станахме прекалено заети с оцеляването и така обезценихме живота.

А децата ни видяха този пример и го последваха. Така правят децата. Копират.

И все пак – родителите взимат мерки...

Друга статистика показва, че са се увеличили продажбите на средства за нападение и самоотбрана.

Настойниците въоръжават децата си. И тук не съм убедена кое е по-неправилно.

Да снабдиш детето си с оръжие или да не го правиш, когато неговите връстници вече боравят с такова.

Някога родителите ни слагаха ябълка в раниците.

Днес в най-безопасния случай, получаваме бокс.

Съседите не можели да повярват какво е накарало такова добро момче отличник да вземе пистолет.

Толкова по-зле за съседите и за всички онези, които все още не могат да повярват. И отказват да разберат какво става.

Децата ни са във война. Ние ги въоръжаваме. Те се избиват. Ние се съдим. Присъдата така или иначе е за нас. А животът не продължава.