Как се интегрира сириец в Европа

А как се интегрира ескимос в Африка?

Хани е на 8 години от Сирия.

Идва със семейството си в България преди две години. Днес е в първи клас в столично училище. Всички го мразят. И ги е страх от него. Така се запознахме.

Чух за него от познати и реших да видя с очите си колко опасно може да бъде едно дете на 8...

От 5-годишен Хани ходи по митинги и си играе с автомати. Игрите в Сирия, с другите деца, приличат на улични боеве за възрастни.

Днес той се интегрира в София (представете си, че това е европейска столица). Заедно с двамата си по-големи братя – в 6-ти и 7-ми клас. И тях ги мразят.

Хани не може да играе като българските си връстници. Иначе е много сладък. Но по време на междучасие той заляга под чиновете с въображаем автомат и напада съучениците си с подръчни материали.

С една година по-голям от тях и в пъти по-силен, за кратко време Хани осъзнава преимуществото си и започва да нанася истински физически травми на децата около него. Удари с остри предмети, изкарване на въздух чрез притискане на корема и т.н. не съвсем безобидни спречквания и последствия.

Всички го мразят. Всички се страхуват от него.

Родителите искат Хани да напусне този клас. Не ги интересува къде ще ходи, как ще се интегрира, дали ще се образова. Те се събират и настояват да бъде осигурена безопасност за децата им.

Хани, обаче, е със специален статут и не може да бъде отстранен просто така.

Междувременно двамата му братя, също със специална закрила, във възхода на своя пубертет и невиждали открита женска плът, полудяват по етажите на горните класове. Тяхното неуважение и посегателство върху съученичките им ескалира до физическа саморазправа между двамата сирийци и българските им съученици. Истински бой, който няколко учителки трябва да потушат. Единственият орган, който може да въведе ред в тази ситуация са педагозите. Защото момчетата са със специален статут и не могат да бъдат наказани просто така.

Изплашена от неудържимата сила на тийнейджърите едната учителка обещава, че следващия път ще се направи на „невидяла и неразбрала“.

Какво друго може да се направи?

Психологогическа подкрепа! Това е отговорът от страна на директора и социалните работници към недоволното родителско настоятелство.

И тук се появяват родителите на Хани. Баща, който има 11 деца от 4 жени и майка, която никога не е сваляла забрадката. И те са в този нов и различен свят от две години. И ако адаптацията на едно 8-годишно момче се оказва трудна задача – представете си какво можем да кажем за 40-годишни хора.

Те не разбират защо Хани има нужда от психологочиска подкрепа. Те не знаят какво е психологическа подкрепа. Те стават агресивни при намек, че трябва да направят нещо за поведението на детето си. Те заплашват публично, че ще заминат за Германия.

Днес те са в Германия!

След няколко месеца преговори и молби с родителите на Хани – да вземат мерки, да се съгласят на психологическа намеса, да обяснят на сина си, че боят е нещо лошо, а не нормално, те наистина успяха да намерят своя път към рая на бежанците. 

Там, както знаем, няма проблеми с насилието и издевателствата. Някак – по-толерантни са към чуждите различия, хората...

За нас остава успокоението, че сме нежелана и често – само временна спирка за този свят, създаден от религия, кръв и насилие.  

***

снимка: dailymail