ТЕОРИЯ НА СТРАХА

Старата циганка пуши миризлива цигара от цигара и чака първия си неканен гост. Чака, за да го нахрани с трохите от житието си и с медните остатъци от битието. Чака го със стар циганин в гроба, на отключена врата, на изгоряла крушка и с два златни зъба в устата. Цяла вечер го чака самотно закована на прозореца, проветрява през три фаса и репетира репликите си - добра нощ, момче, всичко е твое, вземи колкото можеш да носиш, само по главата не ме удряй. 

Старата циганка пуши по пакет и половина и вероятно по-напред ще посрещне рак на белите дробове. Вероятно той ще се придвижи по-бързо от съвършения рецидивист, който е бил в затвора за убийство, а наскоро е излязъл заради добро поведение и заслужава добре да го отпразнува със секс, желязо и со малко кютек. Вероятно ракът ще е по-скоротечен и от съвършения баща, който заради децата си е готов да влезе и под опикан дюшек, за да им набере пресни пенсии.

Вероятно никога няма да разберем какъв ще бъде първият гост на старата циганка –  циганин ли, българин ли, white trash или викинг. Тя ще пукне от болест или от старост, а наоколо ще се навърта само каубоят на Marlboro. Всички останали още няма да са се върнали от свиждането при старата българка, която после по-добре да не виждаш на какво е заприличала.  

Старата циганка би трябвало да се усеща пренебрегната, та чак дискриминирана от липсата на внимание. Би трябвало да краде идеи от най-оригиналните протести и да полайва „аз съм куче”, не искам сама като куче да умра.  

Напразно чака старата циганка, а заедно с нея чакаме и ние да я пречукат за едното нищо и като едното нищо. Чакаме не защото й мислим лошото, чакаме от любопитство. Чакаме го като криминално събитие, но най-вече ни е интересно като социален експеримент.

Искаме да знаем кой ще посегне пръв на старата циганка. Ако са цигани (дето всички ги знаят в селото) – дали останалите цигани няма да ги разкъсат на място, дали после ще простят на клановете им, или изселването ще е изцяло доброволно. Важно ни е да го видим на практика, за да я прилагаме без политкоректни задръжки след всяка нападната стара българка.

Ако пък й посегнат първо чистокръвни българи, каква жертва ще бъде тогава старата и самотна циганка – на битова престъпност или на расова омраза. Как ще го приемат останалите цигани – ще я погребат ли кротко надве-натри, за да я забравят след три дни, когато ще погребват следващата. Или ще подпалят българска махала, а отмъщението им ще изглежда някак справедливо.     

И затова ни е важно да имаме практика, но имаме само теория на страха. Нямаме и едно черно око за всичките насинени и вкочанясали тела, нямаме и един златен зъб за всичките избити евтини ченета.

И по-добре да нямаме, си казваме ние - защото онези, нали ги знаеш какви са, ще се съберат и ще дойдат да ни търсят сметка. Да дойдат, бе, и вие ще се съберете, повече от тях ще се съберете – все още сте повече, въпреки че няма да е задълго.

Ама те ще носят брадви и ножове – и търнокопи да помъкнат, вие толкова ли нямате какво да извадите.

Ама те много бързо се организират и няма да имаме време да се съберем. Абе, какви хора сте вие – по-неорганизирани от такива, които дори не са си помисляли да организират собствена държава.

Какви хора сте – по-страхливи и от такива, на които смелостта им стига колкото да се бият с жени, обаче да са достатъчно стари. И то никога равен бой - поне двама срещу една, щото нищо не се знае.

Наистина ли ви е страх, наистина ли такива сте се родили. И затова ли отмъщавате на тези, които са ви родили – пада им се да умират в животински страх. Не знам, може би наистина си го заслужават – след като са отгледали такива страхливци.

А вие продължавайте да чакате първата обезобразена стара циганка, която им се моли напразно - щете ме колете, щете ме ебете, момчета, ама други бели пари нямам скрити. Ако някога я дочакате, няма начин след нея да не научите нещо житейски полезно.

Снимката е илюстративна. Източник: photo-forum