Най-добрите мама и тати, които ми подариха цици

Най-добрите мама и тати, които ми подариха цици
28-03-2016г.
330
Радост Петрова

И друг път сме си говорили по темата за родителството в днешно време и колко трудно занимание е то.

Положението обаче придобива съвсем нови измерения. Става все по-сюрреалистично. Дори имам чувството, че определени сценарии не се развиват на една и съща планета с моята.

Представете си 16-годишната си дъщеря. Неосъзнато хормонално чудовище, което сте отгледали от най-незначителна мръвка. Това въпросно същество  идва един ден и ви заявява, че съвсем не е доволно от вида си (наследен пряко от вас). Рожбата ви твърди най-безпардонно, че желае да се сдобие с нови, по-големи цици.

За какво са й?

За да привлича още повече вниманието на разгонените хлапетии и перверзните чичковци по улиците. От което явление вие всъщност би трябвало да искате да я предпазите, поне докато не навърши една зряла възраст от 50 години.

Да, ама не.

Вие казвате на 16-годишната си тийнейджърка: „Разбира се, миличка! Още утре отиваме на консултация при пластичен хирург!”.

И верно го правите.

Хващате за ръчика малката си принцеса. Отивате с нея при чичо доктор. Гледате най-различни размери гърди. Преценявате кои биха стояли най-добре на фигурата й. Записвате й час, а после – „Клъцни-срежи” пасти да яде.

Животът ни не е поп-фолк, нещо по-лошо е.

Дъщеря ви вече има нови цици. Трябва да е щастлива и явно е, щото си прави селфита, докато още и шевовете не са зарастнали. Пуска голите си снимки в Интернет и разгласява на всеослушание какъв прекрасен, чудесен, невероятен родител сте вие. Честито.

Официално влязохте в класацията „Какво се случи, а не трябваше”.

Като за финал, искам само да припомя на всички подрастващи, които мислят, че да са изкуствени е готино, един забавен факт от миналата седмица.

Учените откриха бактерия, която яде пластмаса. Природата изчиства ненужния боклук от себе си. Намира си начини.

Явно е, че заради пушките, пистолетите и медицината естественият подбор е на друго ниво. Но все пак го има...

Ако не може да те изяде цял, природата ще те яде клетка по клетка. Надежда за Земята има, но за отделните безмозъчни индивиди – не.

 

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.