Кенефна телевизия

Телевизията ни все повече заприличва на държавата - един своеобразен кенеф.

Убиха публицистиката.

Вече няма сериозни предавания, останаха само сутрешните блокове.

Да, явно българинът не се интересува особено от случващото се в страната или от тези, които я управляват. Което пък е изгодно за политиците, ‘щото не им се налага да дават обяснения за решенията си, както преди.

Вече няма кой да ги пита...

Няма го Карбовски, Кеворк, Кулезич, даже Диков започва да ми липсва. Дори този неадекватен човек беше в пъти по-добре от вълната от лелички в менопауза, които заляха екрана.

Те разговор не могат да водят. Влече ги към жълтото, към помията, към това кой с кого си ляга и защо. Въпросите им са написани от група редактори и сценаристи, а анонсите ги сричат от ауто кю-то.

Едни други пък се опитват да разказват истории.  Впрочем, ето нещо хубаво на страната ни - пълна е с истории. Трагични, забавни, абсурдни, има от всичко, но няма кой да ги разкаже.

Не могат, бе. Не могат, ама разполагат с ефирно време, което пълнят, пънейки се да направят сензация...

Ето, онзи ден ми попадна коментар на една жена, гледала „Ничия земя”- т’ва е онова предаване, което поразително прилича на „Отечествен фронт” на Карбовски, ама му куца най-важното - водещият. Защото и най-добрата история да имаш, когато не ставаш, просто не ти се получава.

Та, пише жената в коментара си следното: „Ничия земя прилича на плаха имитация на Карбовски! Има жални цигани, ама не разбрах как се заработва златото по зъбите. Не смяха да попитат, ще развали идилията. Изводи има, ама различни от внушенията ви! Опитахте се да копирате Карбовски, ама не сте го разбрали правилно, май!'”.

И тук не е важно кой-кого и как имитира.

Важното е как една качествена продукция получи своя лоша версия, която се предлага на драгия зрител. Понеже, тайната не се крие в това да покажеш семейство цигани и да натрупаш рейтинг. Друго е...

И докато си разсъждавам за кенефа, наречен БГ телевизия, в последните години, поглеждам към телевизора, който съм оставила без звук. НТВ, „На кафе”. ..

Гала днес разказва за силиконовите цици, липосукции и като за добро утро (часът е малко преди 10) на екрана боцкат женски задник с инжекции.

После, по-късно вечерта, след турско-индийските сериали по националните ни телевизии, следват всичките видови шоу програми и кулинарни предавания.

Навсякъде се готви.

Едната телевизия още преди новините започва със състезания чия майка готви по-добре. Страшна глупост. След новините по същата избират шеф-готвач, другата пък показва как звезди готвят в дома си, а по-късно как Манчев обикаля ресторантите в страната и показва колко лошо готвят там.

За разнообразие, между готвенето, във всички риалитита гледаме поредна част с познатите ни герои - Преслава, Петя Буюклиева, Поли Генова, Рут Колева, чиито физиономии гледаме по-често и от нашите собствени в огледалото.

Някой зъл мозък потопи качествената журналистика в кенефа и пусна водата.

Само напомням, че България е на 106-то място по свобода на словото за изминалата година. През 2014 бяхме на 100, а през 2013-та на 87-мо. За сравнение, били сме на 35-то през далечната 2003г.  

И пак да напомня, че когато в ефира има само Гала, неадекватни лелички, кулинарни предавания и реалити програми, без място за истинска журналистика, няма какво да очакваме от живота си и държавата си, освен кенеф...