Не учете. Няма смисъл.

Замисляли ли сте се, ако останете без работа в завяхваща младост, но с богат опит, много дипломи и прочие, какво ще се случи с вас?

Нищо!

Колкото и CV-та да разпращате, уникални мотивационни писма и супер референции, дори и на интервю няма да ви поканят. Над вас вече тегне присъдата -“Прекалено квалифициран и стар”!

Ако сте проявили куража директно да се срещнете с търсещия квалифицирана работна ръка работодател, то може или да изпаднете в депресия от интелектуалните заложби на въпросния бизнесмен или искрено да се забавлявате с неговите умотворения и изисквания. Въпрос на настроение. 

Всъщност, ТЕ не знаят какво търсят. Това е практиката при директния сблъсък с “работодател”.

Ако след безброй кандидатствания в няколко също толкова безплодни сайта за работа в България, ви излезе късметът да влезете в кръга на одобрените, ви канят на интервю. Боже, какво щастие неземно.

Настъпва кулминацията!

Лъскавата част е обвита в тъпо интервю за работа. С още по-тъпи HR, които си играят със съдбите на хората всеки ден, определяйки кой става и кой не за дадена работа.

След целодневни ялови напъни на живуркащите под абревиатурата HR се ражда тяхната удобна грандиозна истина, че “няма кадри”. Ами, няма и да има.

Всъщност кадри има, но опитните и квалифицирани хора не искат работа за без пари - минималната заплата плюс процент, пари под масата и прочие “щедри” обещания - не са опция за нормално бъдеще.

Естествено миниманото възнаграждение е съпроводено с всички изисквания за фирма от лондонското сити - перфектно владеене на два езика. Следва владеене на не една и две компютърни програми, основи в програмирането и оптимизирането на сайтове,поддържането им, маркетингови, адвокатски, счетоводни и всякакви стандарти, които перфектният кандидат трябва да владее, така както монасите от манастира Шао Лин владеят кунг фу, до съвършенство.

Ако поназнайваме още един език, например маорски, ще бъдем перфектният кандидат, защото работодателят от Горно Надолнище активно си “комуникира” с най-големите компании от Лондон до Нова Зеландия и живо се интересува от новините на маорски, макар да не е излизал по-далеч от “екзотичния” остров Тасос в Гърция.

Там той прекарва лятната си почивка на каравана в евтин къмпинг, но всички в БГ знаят, че е на почивка на остров някъде в Егейско море. По-евтинко е, баси! Пък и звучи тузарски...

За стажа пък съвсем да не говорим - колкото е по-дълъг, толкова повече затворени врати ще намерите пред себе си.

Присъдата вече казахме, издадена е отдавна - “Прекалено квалифициран и стар”.

Има и още един бонус към това да си квалифициран безработен, наближаващ 40-те. Ставаш невидим. Но това не го пишете в CV-то си.  Довчерашните ти колеги не те виждат и не те познават, защото може Всесилния Заплатодържец да ги види отнякъде, че разговарят с теб, изгонения от неговия Рай, а после да им изстине мястото.

Невидим ставаш за онези, които са търсили твоята помощ, но днес те са  под крилото на силните на деня. Ако пък не дай си Боже познаваш политици или други подобни “висши същества”, макар и с ранг на селски първенци, днес те ще преминат през теб и името ти дори няма да помнят. От опит го пиша, а не просто да си разтъпквам перото. 

Затова и апелът ми към следващите висококвалифицирани безработни е - Не учете! Няма смисъл! Махнете се от ада на селските първенци, и отидете да чистите в града! Все още не сте закъсняли за полета от Терминал 2.

***

Автор: Стоян Радев