ПУШАЧИТЕ

Една „любима“ моя извадка от обществото са пушачите.

Понеже не искам да има обидени хора, ще уточня - не ненавиждам всички пушачи, а онзи тип пушачи, които са арогантни и на които не им дреме за обкръжаващия ги свят.

Да, точно този тип пушачи, които се мислят за много важни, и че целият свят трябва да се съобразява с тях. Палят цигара, където си поискат, когато си поискат и не им дреме. Също така обичат постоянно да се оплакват, когато се появят закони, ограничващи пушенето на обществени места.

Понякога, уж да изглеждат учтиви, при намерението си да пушат излизат със следния въпрос: „Проблем ли ще е ако запаля една цигара?“ или още по-тъпото – „Ъъ.. извинете, тук пуши ли се?“.

Какво да отговоря в такъв случай? Не, не може да пушиш тук, трови се сам някъде другаде!

Скъпи пушачи, почти нито един културен и възпитан човек няма да ви каже „Не, не може!“.

В над 90% от случаите ще ви кажат „Да, няма проблем.“ и ще ви псуват на ум през останалото време, докато не свърши последната дръпка от цигарата ви.

Самият факт, че сте стигнали до задаването на такъв въпрос, означава, че сте преминали една граница на толерантонст. Такива неща не се питат, а трябва сами да прецените и да се съобразите дали е удачно в конкретната ситуация.

Нямам нищо против пушачите, не подбирам хората според това дали са пушачи или не. Просто бъдете културни пушачи и се съобразявайте. Особено ако до вас има деца. Щом сте решили да си тровите живота, поне го правете по културен начин.

А що се отнася до това какви хора пушат – разнообразието е голямо.

Има достатъчно много пушачи и от двата пола, също така и от всякакви възрастови групи. Поглеждаш в двора на старчески дом – пушачи, поглеждаш в двора на някоя гимназия – пак пушачи. Продавачките в магазини за дрехи също излизат от време на време на тротоара с цигара в ръка и погледнати отстрани изглеждат така, сякаш работят нещо друго.

Явно е много готино да се пуши и никой не може да се откаже. А стане ли дума за отказването, все едно им бъркаш в здравето. Или се дразнят, че изобщо е повдигната темата, или изникват с някакви тъпи оправдания.

Едно нещо, което съм се уморил да чувам хиляди пъти от пушачи, когато стане дума за отказване, е – „Мога да откажа цигарите, просто не искам да го правя.“. Хаха, сериозно ли? Едно от най-тъпите неща, които съм чувал. Ако наистина можеш да спреш цигарите, тогава защо изобщо продължаваш да пушиш? Това явно е някаква висша форма на човешката глупост. Друг отговор, който също мразя да чувам е нещо от рода на „Просто ми е дотегнало от живота и искам да умра“... Повярвайте ми, звучи още по-тъпо от устата на десетокласник... „Искам да умра“... Скочи от някой мост тогава. Сериозно ли това е най-доброто, което си измислил? Ако наистина си решил да слагаш край на жалкия си живот, скочи от тъпия  мост. Избрал си възможно най-неефикасния начин да се самоубиеш. Така само губиш времето си и парите на майка си и баща си. Това не са думи на човек, който иска да се самоубие, а на такъв, който търси внимание.

Въпреки, че цената на цигарите се вдига, пушачите така и не се отказват. Това, което много хора не могат да осъзнаят е, че вредата от тютюнопушенето е нещо много повече от рак на ларингса или дробовете. Пушачите стават буквално роби на тютюна. Сигурно всеки закоравял пушач би дал последните си пари за цигари, а не за храна. А още по-тъжното е, че майките масово не могат да спрат цигарите по време на бременността.

Човек започва да се замисля върху въпроса как може наркотиците и марихуаната да е нелегална, а тютюнопушенето – не?

Автор: Стефан Неделчев