Що е то университет и има ли то почва у нас?

Да си студент в България става все по-предизвикателно занимание.
На повечето от нас ни се налага едновременно с образованието си и да работим. Че не е лесно, няма нужда да ви обяснявам.
Ако си решил да се обучаваш у нас и имаш най-доброто желание за това, рано или късно разбираш, че на никого в държавата реално не му пука дали ти ще успееш да завършиш каквато и да било степен от висшето си.

Стъпките до момента, в който си напълно полудял и не знаеш какво да правиш, са лесни. Първо, разбира се, трябва да влезеш в университет. После разбираш, че без пари не се живее и определено не се яде. Намираш си работа. Започваш опити да съчетаваш двете чудесни и (по презумпция) изграждащи те занимания. Да, ама не. Претоварваш се и претупваш я едното, я другото. Като това, което по-често остава на заден план, си е школото, каквото и да си говорим.

Така до учебното си заведение или не стигаш, или ти се случва извънредно рядко. От което не произлизат добри неща за теб в нито един сценарий.

Вие ще кажете – за такива случаи хората са измислили задочното следване на висше. Отново положението е: „Да, ама не”
Много от специалностите не се предлагат в такава форма и един млад индивид, който се е насочил в кариерен план, знае какво иска, каква диплома му е необходима и накъде е тръгнал въобще, за което университетите не му предлагат задочен вариант на желаната специалност, остава „с пръст в уста”.

Нямаш правилен ход. Повярвайте ми. Ни напред, ни назад. Искаш да учиш, но искаш и да ядеш.

Който е бил на студентска бригада знае през какви борби се минава, за да успееш да си завършиш годината, сакън да не изпаднеш от „златния” университет. Започва се едно молене на професори, едно ходене след асистенти... Тия хора се държат така, сякаш положението в държавата е толкова добро, цъфнали сме и сме... какво беше там другото, че няма нужда младите хора да стават бели роби на черните в Щатите.
Да, ама не.

В крайна сметка – ти плащат точно колкото да не умреш. Не научаваш нищо, защото не си имал време. Едвам изкретваш до диплома, мислейки си, че нещо ще се промени. И тогава стигаш пак до:
 „Да, ама не”.

Системата в университетите е наложително да стане гъвкава по възможно най-бързия начин, защото в сегашния си вид тя само и единствено пречи на учащите се и не е в синхрон нито с 21 век, нито с икономическото положение на държавата, заради което се налага на 90% от обучаващите се да отсъстват от лекции и упражнения.

Ако ще ни вдигате таксите, адаптирайте системата към нас. Иначе ще ме адаптирате към Австрия, казвам ви.